Жорж Сименон - Мегре и сянката върху пердето

— Е, и какво?

Роже не проявяваше никакви емоции. Само неопределено любопитство.

— Какво ли? Доста странно завещание е това! Очевидно ще накара хората на закона да изпишат много мастило и да спечелят доста пари. Представете си само, баща ви е оставил цялото си богатство на своите три жени!

Младият мъж направи усилие, за да разбере какво му се казва.

— На трите ли?

— Да! Сегашната му законна съпруга. А след това на майка ви! И най-сетне на приятелката му Нина, която до вчера ви е била съседка по стая! Натоварил е своя нотариус да направи всичко необходимо, за да може всяка от тях да получи по една равна част…

Роже дори не се помръдна. Като че размишляваше, но не над въпрос, който го засягаше лично.

— Да си умреш от смях! — каза той най-накрая със сериозен глас, който беше в контраст с думите му.

— Точно това казах и аз на полковника.

— Какъв полковник?

— Един чичо на госпожа Куше. Прави се пред нея на важна персона.

— Представям си каква физиономия има!

— Нали точно това и аз ви казвам!

Младежът извади краката си от леглото и грабна панталона, който беше захвърлен на облегалката на един стол.

— Като че не сте особено засегнат от тази новина.

— Знаете ли, аз…

Той започна да закопчава панталона си, после взе да търси гребена и отиде да затвори прозореца, откъдето влизаше прекалено хладен въздух.

— Вие какво, нямате ли нужда от пари?

Изведнъж Мегре стана сериозен. Погледът му натежа и в него проблеснаха инквизиторски искрици.

— Нямам никаква представа.

— Какво, не знаете ли дали имате нужда от пари?

Роже впери в Мегре синкав поглед и на комисаря му стана неловко.

— Хич не ми пука!

— Не може да се каже обаче, че печелите много пари, нали!

— Не печеля нищо!

Той се прозина и се погледна в огледалото с навъсен поглед. Мегре забеляза, че Селина се беше събудила. Не помръдваше. Сигурно беше чула една част от разговора, понеже наблюдаваше с любопитство двамата мъже.

И тя имаше нужда от обичайната си чаша вода! Цялата тази атмосфера в стаята, с нейното безредие, с блудкавата й миризма и тези две затъпели същества беше като квинтесенцията на един отчаян свят.

— Имате ли пари настрана?

Този разговор вече започваше да омръзва на Роже. Той потърси сакото си, взе оттам един тъничък портфейл със своя монограм и го подхвърли на Мегре.

— Ето, търсете!

Две банкноти по сто франка, няколко облигации, шофьорска книжка и старо номерче от гардероб.

— Какво смятате да направите, ако ви лишат от наследството?

— Нямам нужда от никакво наследство!

— Няма ли да оспорвате завещанието?

— Не, няма!

Това прозвуча странно. Мегре, който гледаше втренчено в килима, изведнъж вдигна глава.

— Значи триста хиляди франка са ви достатъчни?

Тогава поведението на младежа изведнъж се промени. Той тръгна към комисаря и се спря на по-малко от крачка от него, така че раменете им се допряха. После изръмжа със стиснати юмруци:

— Я повторете!

В този момент в цялата му стойка имаше нещо хулиганско! Напомняше за предградията, за сбиванията по кръчмите.

— Питам ви дали тези триста хиляди франка на Куше…

Успя точно навреме да хване в движение ръката на събеседника си. Защото в противен случай щеше да отнесе най-силния юмрук през целия си живот!

— Хайде, успокойте се!

Всъщност Роже беше много спокоен! Той не се съпротивляваше! Само беше много блед, а погледът му — втренчен. Просто чакаше кога комисарят ще благоволи да пусне ръката му.

Дали — за да може да го удари отново? През това време Селина беше скочила от леглото, въпреки че беше полугола. Очевидно беше готова всеки миг да отвори вратата и да повика за помощ.

Цялата сцена протече много спокойно. Мегре продължи да стиска само за няколко секунди китката му, а после, след като му позволи отново да се движи, младежът дори не се помръдна.

Настъпи дълго мълчание. Като че всеки от тях се колебаеше дали да го наруши, както при борбата всеки се колебае дали пръв да нанесе удара.

Накрая Роже проговори пръв.

— Не можете да си представите до каква степен грешите!

Той прибра от земята търкалящата се там бледолилава рокля и я подхвърли на спътницата си.

— Може ли да ми кажете какво смятате да правите, след като похарчите тези двеста франка?

— Ами същото, което съм правил и досега.

— Да, но има и една малка разлика: баща ви е мъртъв, така че вече няма да можете да го скубете…

Роже повдигна рамене, като че искаше да каже, че събеседникът му нищо не разбира от тези работи.