Мери Кларк - Тук и отново

— Защо досега хлапето не е говорило с полицията?

— Бикорски вече бил арестуван. А младежът отишъл на купона тайно, защото бездруго си имал сериозни неприятности с родителите си. Но твърди, че е готов да даде показания, ако полицията арестувала друг човек вместо Марти.

— Невероятно съвестен гражданин. Модел за подражание — подметнах хапливо, но бях стъписана от разказа на Дон.

Когато попитах Марти дали е седял в колата си, когато излязъл да пуши навън, жена му го погледна предупредително. Зачудих се за какво ли го бе предупредила. Беше ли обикалял с колата си из града? Къщите в квартала се намираха близо една до друга. Работещ посред нощ двигател може да е привлякъл вниманието на някой съсед с отворен прозорец. Но не беше ли напълно естествено за Бикорски, който е бил ядосан, разстроен и подпийнал, да мине покрай великолепното имение в Бедфорд? А по-късно да е решил да действа?

Съобщенията от електронната ми поща изглежда потвърждаваха тази версия, а това определено ме притесняваше.

Забелязах, че Дон ме наблюдава внимателно.

— Мислиш, че не мога да преценявам хората ли? — попитах.

— Не. Просто съжалявах за проблемите на Марти Бикорски. От думите ти разбрах, че му се е струпало прекалено много. Но ако е откачил и е подпалил къщата, ще лежи дълго време. В Бедфорд живеят много тузари, които не биха позволили някой да пали домовете им, а после да се измъква безнаказано. Повярвай ми, ако успее да сключи сделка, като се признае за виновен, ще се отърве по-леко.

— Надявам се да не го направи. Убедена съм, че не е виновен.

Върнах се в кабинета си. На бюрото още лежеше последното издание на «Поуст». Обърнах на трета страница, където пише публикуван слухът, че Ник Спенсър е бил видян в Швейцария, както и историята за изчезването на Вивиан Пауърс. По-рано бях прочела само първите няколко реда. Единствената ценна информация, която открих, бе името на семейството на Вивиан в Бостън.

Алън Дезмънд, нейният баща, бе направил изявление: «Не вярвам, че дъщеря ми е отишла при Никълъс Спенсър в Европа. През последните няколко седмици тя говореше често по телефона с майка си, сестрите си и с мен. Беше дълбоко наскърбена от смъртта му и възнамеряваше да се върне в Бостън. Ако Спенсър е жив, тя не го знаеше. Абсолютно сигурен съм, че Вивиан не би причинила такава мъка на семейството. Каквото и да се е случило с нея, станало е против волята й.»

И аз вярвах в това. Вивиан Пауърс наистина скърбеше за Никълъс Спенсър. А и трябва да си изключително жесток човек, за да изчезнеш нарочно и да оставиш семейството си да страда в догадки какво е станало с теб.

Седнах зад бюрото и се зачетох в бележките си за посещението в дома на Вивиан. Едно нещо прикова вниманието ми. Беше ми казала, че са отговорили на писмото от майката на детето, излекувано от множествена склероза, със стандартен формуляр. Спомних си думите на Карълайн Съмърс, че въобще не е получила отговор от компанията. Значи някой от документацията не само бе предал писмото на трето лице, но и бе унищожил всички следи от него.

Реших, че съм задължена да се обадя в полицията в Бедфорд, за да им разкажа за съобщенията на електронния ми адрес. Детективът, с когото се свързах, бе любезен, но не се впечатли особено. Помоли ме да му изпратя и двете съобщения по факса.

— Ще предадем информацията на отдела за умишлени палежи в прокуратурата — обясни той. — Ние също ще потърсим човека, който ви ги е изпратил, но имам чувството, че писмата са шега, госпожице Декарло. Човекът, когото подозираме, със сигурност е престъпникът.

Нямаше смисъл да му обяснявам, че съм сигурна точно в обратното. Следващото ми обаждане бе до Марти Бикорски. Отново се включи телефонният секретар.

— Марти, знам, че положението ти изглежда доста лошо в момента, но аз все още съм на твоя страна. Много ми се иска отново да поговорим.

Започнах да диктувам номера си за всеки случай, но той вдигна слушалката преди да успея да довърша. Съгласи се да се видим след работа. Канех се да тръгвам, когато се сетих нещо и включих компютъра. Бях чела статия в «Красиви къщи», в която Лин бе снимана в дома си в Бедфорд. Ако спомените не ме лъжеха, имаше и доста снимки, правени пред къщата. Интересувах се най-вече от описанието на терена. Намерих статията и се поздравих за добрата памет. После излязох.

Този път попаднах в следобедното задръстване към Уестчестър и стигнах до къщата на Бикорски чак в седем без двайсет. Ако двамата с Рода ми се бяха сторили тъжни при срещата в събота, днес бяха направо съсипани. Седнахме в дневната. Чувах звука на телевизора от малката стая до кухнята и реших, че Маги е там.