Мери Кларк - Тук и отново

Веднага заговорих по същество.

— Марти, имам чувството, че онази нощ не си седял в студената кола, нито пък си оставил двигателя да работи цяла нощ. Отишъл си да се поразходиш с колата, нали?

Не ми бе трудно да усетя, че Рода е била категорично против идването ми. Лицето й се зачерви и тя каза с нисък глас:

— Карли, изглеждаш свестен човек, но си журналистка и искаш история. Онова хлапе греши. Не е видяло Марти. Адвокатът ни ще разбие показанията му. Момчето се опитва да се измъкне от неприятностите си, като се възползва от обвиненията срещу Марти. Ще каже какво ли не, за да сключи сделка. Обадиха ми се няколко души, които дори не ни познават, за да ми кажат, че хлапето лъже. Марти не е ходил никъде в онази нощ.

Погледнах Бикорски в очите.

— Искам да ти покажа две съобщения.

Подадох му ги, без да свалям очи от него. Той ги прочете и ги подаде на Рода.

— Кой е този човек? — попита Марти.

— Не знам, но в момента полицията проследява съобщенията. Ще го намерят. Изглежда, е някакъв луд, но може да се е мотал някъде около къщата в Бедфорд. Може да е дори самият подпалвач. Важното е, че ако се придържаш към историята си, че не си минал покрай къщата на Спенсър десет минути преди да я запалят, а това е лъжа, може да се появят още няколко свидетели. И тогава с теб е свършено.

Рода заплака. Марти я потупа по коляното, но не каза нищо, Най-после сви рамене.

— Бях там — призна той. — Правилно се досети, Карли. Бях пил няколко бири след работа, както ти казах, имах главоболие и реших да се разходя с колата. Признавам, че още бях бесен. Не само заради къщата. Подлудяваше ме фактът, че ваксината е безполезна. Нямаш представа колко силно се надявах, че ще я пуснат навреме, за да помогне на нашата Маги.

Рода скри лице в ръцете си. Марти я прегърна.

— Спря ли пред къщата? — попитах.

— Спрях само за да отворя прозореца на колата и да се изплюя. След това се прибрах у дома.

Повярвах му. Бях готова да се закълна, че казваш истината. Наведох се напред.

— Марти, бил си там само няколко минути преди пожара. Видя ли някой да излиза от къщата? Или пък друга кола? Ако хлапето казва истината и те е видяло, ти не го ли видя?

— От другата посока дойде някаква кола и ме подмина. Може да е било хлапето. После, около километър по-нататък, срещнах друга кола, която се движеше към къщата.

— Забеляза ли нещо особено в нея?

Бикорски поклати глава.

— Не. Стори ми се, че е доста стара, но не мога да се закълна в това.

— Видя ли някого на частния път в имението?

— Не. Но ако човекът, който ти е изпратил съобщенията, е бил там, може да е прав. Помня, че близо до вратата отвътре бе паркирана кола.

— Видял си кола?

— Само я мярнах, когато спрях и свалих прозореца, но останах там само няколко секунди.

— Как изглеждаше колата, Марти?

— Тъмен седан. Беше паркиран зад колоната, от лявата страна на портата.

Извадих разпечатката на статията, която бях свалила от интернет, и намерих снимка на имението, правена от пътя.

— Покажи ми.

Марти се наведе и разгледа снимката.

— Ето — каза той, като посочи място точно зад портата. — Колата бе паркирана тук.

Под снимката авторът бе написал: «Очарователна павирана пътечка води към малко езеро.»

— Колата трябва да е била паркирана на паветата. Колоната почти я скрива от улицата — отбеляза Марти.

— Ако човекът, изпратил съобщенията, е видял някого на пътеката, това може да е била колата му — казах.

— Защо не я е паркирал пред къщата? — учуди се Рода. — Защо я е оставил до портата и е вървял пеша?

— Защото не е искал да я видят — обясних. — Марти, знам, че трябва да поговориш с адвоката си за това, но четох докладите за пожара внимателно. Никой не споменава нищо за кола, паркирана до портата. Значи който и да е нейният собственик, той е изчезнал преди пристигането на пожарникарите.

— Може пък точно той да е бил подпалвачът — обнадеждено каза Рода. — Какво друго може да е правил там, за да иска да скрие колата си?

— Все още не разполагаме с отговори на много от въпросите — отвърнах и се надигнах. — Ченгетата ще проследят съобщенията, а те може да се окажат важни за теб, Марти. Обещаха да ме уведомят кой ги е изпратил. Ще ти се обадя веднага щом разбера нещо.

Марти стана и зададе въпроса, който вълнуваше и мен:

— Госпожа Спенсър каза ли, че е имала гости онази нощ?

— Не, не спомена нищо такова — отговорих, после добавих от лоялност. — Знаеш колко е огромно имението. Някой може да е бил там, без тя да разбере.