Мери Кларк - Тук и отново

Тримата ме гледаха нетърпеливо, очаквайки отговора ми. Реших, че е мой ред да получа малко информация. Погледнах Уолингфорд и попитах:

— Познавате ли лично акционера, който твърди, че е видял Никълъс Спенсър в Швейцария?

Гарнър вдигна ръка преди Уолингфорд да успее да отговори.

— Трябва да поръчаме.

Осъзнах, че сервитьорът вече стои до масата. Разгледахме менюто и поръчахме. Влюбена съм в рулата с раци в «Четирите сезона» и независимо колко внимателно преглеждам менюто или изслушвам описанието на специалитетите, почти винаги си избирам раци и зелена салата.

Малко хора поръчват татарски бифтек в наше време. Суровото месо в комбинация със сурово яйце не се смята за най-добрия начин да доживееш до старини. Останах заинтригувана, когато Ейдриън Гарнър си го поръча.

След като приключихме с поръчката, повторих въпроса си към Уолингфорд.

— Познавате ли лично акционера, който твърди, че е видял Никълъс Спенсър в Швейцария?

Той сви рамене.

— Да го познавам? Този въпрос винаги ми е бил любопитен. За мен «познавам» означава наистина да знам нещо за човека, а не да го виждам само на събрания на акционерите или на благотворителни вечери. Името на акционера е Бари Уест. Участва в управата на универсален магазин и очевидно се справя добре със собствените си инвестиции. През последните осем години дойде четири-пет пъти на събранията ни и винаги говореше с Ник или с мен. Преди две години, когато «Гарнър Фармасютикъл» се съгласи да поеме дистрибуцията на ваксината след одобрението й, Ейдриън вкара Лоуъл Дрексъл в нашия борд, за да го представлява. Бари Уест незабавно се опита да се сближи с Лоуъл.

Уолингфорд бегло погледна Ейдриън Гарнър.

— Чух го да пита Лоуъл дали имате нужда от добър и солиден управител.

— Ако Лоуъл е имал достатъчно акъл, е казал «не» — рязко отвърна Гарнър.

Очевидно Ейдриън Гарнър не взимаше хапчета за любезност сутрин, но постепенно осъзнах, че съм преодоляла раздразнението си от грубите му маниери. В медиите чуваш толкова много лицемерни дивотии, че човек, който си казва всичко направо, може да ти се стори освежителна промяна.

— Дори и да е така — продължи Уолингфорд, — смятам, че Бари Уест имаше възможност да се вижда достатъчно често с Ник, за да е сигурен, че точно него е видял в Швейцария.

Първото ми впечатление в дома на Лин бе, че тези двама мъже определено не се харесват. Обаче войната създава странни приятелства, а явно това правило се отнасяше и за провалените компании. Но също така ясно ми бе, че не съм тук само за да помогна на Лин да обясни на света, че е безпомощна жертва на изневерите и мошеничествата на съпруга си. За всички тях бе важно да разберат каква точно ще е историята в «Уолстрийт уикли».

— Господин Уолингфорд…

Той вдигна ръка и ме помоли да се обръщам към него на малко име. Изпълних желанието му.

— Чарлз, както добре знаеш, ще пиша само за интереса на хората към провала на «Генстоун» и изчезването на Ник Спенсър. Чух, че си говорил доста подробно с колегата ми Дон Картър.

— Да. В сътрудничество с ревизорите ни дадохме пълен достъп на следователите до документацията.

— Ник е откраднал толкова много пари, а дори не ми позволи да разгледам една къща в Дариън, която се продаваше адски изгодно — оплака се Лин. — Исках да спася брака ни, а той не разбираше, че не мога да живея в дома на друга жена.

Справедливо отсъдих, че в думите й имаше логика. И аз не бих искала да живея в къщата на друга жена, ако някой ден се омъжа отново. В следващия миг си помислих, че ако се съберем с Кейси, нямаше да имаме подобен проблем.

— Колегата ви доктор Пейдж получи достъп до лабораторията ни и резултатите от експериментите — продължи Уолингфорд. — В началото резултатите бяха твърде обещаващи. Това не е необичайно в разработването на лекарство или ваксина, която да предотврати размножаването на раковите клетки. Но доста често надеждите биват съкрушени, а компаниите потъват, защото първоначалните резултати просто не се повтарят. Това се случи и с «Генстоун». Защо Ник е присвоил толкова много пари? Никога няма да узнаем защо е започнал да краде. А когато е разбрал, че ваксината е безполезна и акциите му ще се сринат, вече не е имало начин да прикрие кражбата и вероятно затова е решил да изчезне.

Петте основни въпроса, които учат журналистите, са: Кой? Какво? Защо? Къде? Кога?

Избрах средния.

— Защо? Защо му е било да прави подобно нещо?

— Отначало сигурно е искал да си остави повече време, за да докаже, че ваксината ще действа — отговори Уолингфорд. — После, когато е разбрал, че това няма да стане, вероятно е решил, че има само една възможност: да открадне достатъчно пари, за да може да живее с тях до края на живота си, и да избяга. Федералните затвори определено не приличат на кънтри клубове.