Мери Кларк - Тук и отново

Оставих снимката от официалната вечеря на бюрото и посочих Дора Уитман.

— Посетих я вчера и тя потвърди, че говорила с Ник Спенсър на вечерята. Разказала му как двамата с мъжа й ходили на пътешествие до Южна Америка в началото на ноември. Сприятелили се с двойка от Охайо, които им разказали, че племенницата им живяла в Каспиън преди около тринадесет години. Родила бебето си в болницата в Каспиън, но за неин ужас диагнозата била множествена склероза. Водела го при доктор Спенсър за обичайните ваксини, а в деня преди семейството да се върне в Охайо, той отишъл у тях и инжектирал на бебето пеницилин, защото имало висока температура.

Отпих глътка кафе. Все още се чувствах зашеметена от значението на онова, което бях научила.

— Според тяхната история няколко седмици по-късно доктор Спенсър звъннал на майката в Охайо. Бил ужасно разтревожен. Признал, че по грешка инжектирал бебето с неизпробвана ваксина, върху която работел от години. Казал, че е готов да понесе отговорността си за всички проблеми, които можело да възникнат.

— Инжектирал бебето с неизпробвана ваксина… стара ваксина? Чудо е, че не го е убил — рязко каза Кен.

— Почакай да чуеш останалото. Майката му обяснила, че бебето не реагирало отрицателно на ваксината. Странното е, че не се втурнала да съди лекаря, след като чула признанието му. Но състоянието на бебето наистина било добро. След няколко месеца педиатърът в Охайо казал, че очевидно диагнозата за множествена склероза била грешна, тъй като то се развивало нормално и от заболяването нямало и следа. Сега момиченцето е на тринадесет години, а миналата есен попаднало в катастрофа. Лекарката в спешното отделение казала, че резултатите му показват съвсем леки следи от склероза в някои от клетките. Според нея това било абсолютно невъзможно и решила, че е станала някаква грешка. Майката се обадила в Каспиън и помолила да й изпратят първоначалните рентгенови снимки на бебето, а те доказвали напреднала склероза в главния и гръбначния мозък.

— Вероятно са объркали снимките — обади се Кен. — Това се случва прекалено често в болниците.

— Знам. А и всички в Охайо били убедени, че има грешка. Освен майката. Решила да пише на доктор Спенсър и да го уведоми за това, но той вече бил починал и й върнали писмото. Дора Уитман казала на онези хора, че Никълъс Спенсър е син на доктор Спенсър. Предложила им племенницата да пише направо в «Генстоун» и тя писала, но не получила отговор от него.

— И това е историята, която госпожа Уитман е разказала на Спенсър на вечерята? — попита Дон.

— Да.

— А на следващия ден той се втурнал към Каспиън, за да вземе документацията на баща си, но открил, че липсва — каза Кен, като заклати очилата си.

Запитах се колко ли често му се налага да подменя винтчето на рамката.

— Дора Уитман обещала да даде на Спенсър адреса и телефона на онези хора. Разбира се, не носела бележника си на вечерята. Ник отишъл при нея, след като се видял с доктор Бродерик и научил, че документацията липсва. Бил ужасно разстроен. Звъннал на двойката от Охайо от дома на Уитман, взел номера на племенницата им и говорил с нея. Името й е Карълайн Съмърс. Дора Уитман го чула как пита Съмърс дали има факс. Очевидно имала, защото той искал да отиде в болницата в Каспиън, за да види рентгеновите снимки на дъщеря й, и я помолил да му изпрати по факса разрешение да ги вземе.

— Значи след срещата си с Бродерик е отишъл в болницата?

— Да. Аз също се върнах в болницата, след като говорих с госпожа Уитман. Чиновничката си спомни за посещението на Ник Спенсър, но каза, че не могла да му помогне. Единственият комплект снимки вече били изпратени на Карълайн Съмърс.

— Последователността на събитията сочи, че Съмърс е написала писмото до Спенсър през ноември и веднага след това някой се е втурнал да прибере документацията на баща му — отбеляза Дон.

Забелязах, че драска в бележника си триъгълници, и се зачудих какво ли би казал психолог по въпроса. Аз също имах версия: някой в офиса на «Генстоун» е приел писмото сериозно и или сам е предприел действия, или го е предал на друг.

— Има и още. Ник Спенсър отлетял за Охайо. Запознал се с Карълайн Съмърс и дъщеря й. Прегледал детето, взел бебешките рентгенови снимки и отишъл в болницата в Охайо, където диагностикът твърдял, че вижда следи от склерозирали клетки. Но картонът на момичето го нямало. Човек, използвал името на Карълайн Съмърс, го взел от болницата седмица преди Деня на благодарността. Ник помолил госпожа Съмърс да не говори с никого по въпроса и обещал да се обади отново. Разбира се, не го направил.