Мери Кларк - Тук и отново

Те се надигнаха.

— Няма да ви задържаме, господин Купър — каза Карсън. — Много ни помогнахте.

— Ръката ви изглежда подута — обади се Пиърс. — Надявам се, че сте ходил на лекар.

— Да. Вече започва да се оправя.

Гледаха го странно. Едва след като заключи вратата след тях, Нед осъзна, че не му бяха казали какво се е случило с Пег. А те със сигурност щяха да запомнят, че ги е отпратил, без да поиска да разбере какво става.

Вероятно отиваха отново в аптеката, за да разпитат Браун за Гарет. Нед изчака десетина минути, после звънна в аптеката. Браун вдигна слушалката.

— Докторе, Нед Купър се обажда. Тревожа се за Пег. Преди малко ме посетиха двама детективи, които ме разпитваха за нея, но не ми казаха какво е станало. Да не й се е случило нещо?

— Почакай малко, Нед.

Усети как Браун закрива слушалката с ръка и говори с някого. После детектив Карсън се обади.

— Господин Купър, съжалявам, но трябва да ви съобщя, че госпожа Райс е станала жертва на убийство.

Нед долови по-дружелюбни нотки в гласа на Карсън. Оказа се прав: бяха забелязали, че не ги попита какво се е случило. Той помоли Карсън да поднесе съболезнования на доктор Браун от негово име. Ченгето обеща да го направи и поръча да им се обади, ако се сети за нещо, колкото и да е маловажно.

— Ще го направя — обеща Нед.

После затвори и отиде до прозореца. Беше сигурен, че ще се върнат. Но засега нямаше проблеми. Трябваше само да скрие пушката. Не беше разумно да я оставя в колата или зад боклуците в гаража. Къде можеше да я скрие? Нуждаеше се от място, където никой нямаше да погледне.

Вгледа се в мърлявата трева пред къщата. Беше кална и му напомняше за гроба на Ани. Любимата му съпруга бе погребана до майка му, в старото гробище. Почти никой вече не използваше това място. Не го поддържаха и всички гробове изглеждаха занемарени. Миналата седмица, когато ходи там, гробът на Ани още бе пресен и земята не беше разкаляна и мека.

Купчина пръст… Ето го отговорът. Щеше да увие пушката и куршумите в найлон и старо одеяло и да ги зарови в гроба на Ани, докато стане време да ги използва отново. А после, когато всичко приключи, щеше да легне на гроба и да се самоубие.

— Ани — извика той, както правеше преди, когато жена му бе в кухнята. — Ани, скоро ще съм при теб. Обещавам.

Кен и Дон си бяха тръгнали от работа, докато се прибера от Каспиън, затова се отправих направо към къщи. Оставих им съобщения, разбира се, и те ми звъннаха вечерта. Уговорихме се да се срещнем рано сутринта, за да поговорим на спокойствие.

Поработих върху рубриката си и отново се сетих за ежедневната борба на деветдесет и девет процента от хората по света, които се опитваха да балансират разноските срещу доходите си.

Прегледах съобщенията в електронната си поща, като се надявах да открия нещо от тайнствения очевидец, но нямаше нищо от него. Или от нея.

Довърших рубриката и в единадесет без петнадесет си поръчах малка пица по телефона и си налях чаша вино. Пицарията е съвсем близо и поръчката ми пристигна точно когато започваха новините в единадесет.

Водещата история бе за Ник Спенсър. Медиите бяха свързали слуха, че е бил видян в Швейцария, с изчезването на Вивиан Пауърс. Снимките им бяха показани една до друга, а говорителят съобщи, че имало ново развитие по случая Спенсър. Полицията в Браярклиф Менър се съмнявала, че Вивиан Пауърс е отвлечена.

Реших, че е прекалено късно да звъня на Лин. Тези новини потвърждаваха уверенията й, че не е участвала в плановете на мъжа си. А ако някой наистина бе напуснал дома й само минута преди пожара, можеше да се окаже, че Лин е имала свой план.

Легнах си, обзета от противоречиви емоции, и дълго време не можах да заспя. Ако Вивиан Пауърс бе планирала да се събере с Ник Спенсър само часове след срещата си мен, значи бе невероятна актриса. Зарадвах се, че не изтрих телефонното й съобщение. Възнамерявах да го запазя и да се върна в «Генстоун», за да поговоря с някои от жените, които отговаряха за кореспонденцията.

В осем часа на следващата сутрин Дон и аз бяхме в кабинета на Кен, стиснали чаши с горещо кафе. Двамата ме погледнаха очаквателно.

— Хронологично ли? — попитах. Кен кимна.

Разказах им за дома на Вивиан Пауърс и преобърнатите маса и лампа, които напомняха за сценичен декор. После добавих:

— Но Вивиан говореше невероятно убедително, когато ми съобщи, че знае кой е взел документацията на Спенсър от доктор Бродерик. — Огледах внимателно колегите си. — Мисля, че вече знам защо документацията е била взета и какво е съдържала. Сглобих всичко.