Джефри Дивър - И няколко червени рози

„асове на опера… та“

Претършува поредния килер в къщата на духовете. Нищо. Само безсмислени късчета. Поредната фалшива следа.

Продължи да пише.

Нищо.

Той се протегна и ставите му изпукаха леко. Хайде, Травис, защо те привлича това място?

И още ли ходиш там? Някой приятел ли работи там? Купуваш ли си нещо оттам?

Още десет минути.

Да се откаже ли?

В никакъв случай.

Влезе в друга стая на призрачната къща. Примигна и се засмя. Сякаш сложи последното парченце в пъзела и картината се проясни.

Вгледа се в името на мястото и връзката му с Травис Бригам му се стори абсурдно очевидна. Професорът се ядоса на себе си, че не се е досетил и без помощта на компютърния код. Извади телефона си и набра номера на Катрин Данс. След четири сигнала „свободно“ се включи гласовата поща.

Понечи да остави съобщение, но бележката с адреса привлече вниманието му. Намираше се недалеч оттук. На петнайсет минути път.

Затвори телефона, стана и грабна сакото.

Погледна неволно снимката на Данс, децата и кучетата, излезе от кабинета и се запъти към главния вход на Бюрото.

Макар и наясно, че замисълът му навярно е лоша идея, Джон Боулинг напусна виртуалния свят и продължи преследването в реалния.

— Чисто е — каза Рей Каранео на Катрин Данс в дневната на Лили и Доналд Хокън. Стиснала пистолета, тя се озърташе напрегнато през прозорците и оглеждаше ту двора, ту стаите в скромната къща.

Потресените съпрузи седяха на новия диван, все още покрит с найлон.

Данс прибра глока в кобура си. Не вярваше момчето да е вътре — беше се спотаило в двора и бе побягнало, когато пристигнаха полицаите — но уменията, придобити от „Дименшън Куест“, изискваха предпазливост. Дали някак си не се е престорил, че побягва, а всъщност се е вмъкнал в къщата?

Вратата се отвори и огромният Албърт Стийл подаде глава.

— Нищо. Няма го.

Дишаше тежко — и заради преследването, и заради страничните ефекти от отровния химикал в къщата на Кели Морган.

— Патрулната кола обикаля по улицата. Още дузина са на път. Някой видял човек с качулка на велосипед да се отправя по алеите към центъра. Предадох по радиостанцията. Но… — Стемпъл вдигна рамене. След миг изтрополи по стъпалата и се присъедини към преследвачите.

Данс, Каранео, Стемпъл и полицаят от шерифството пристигнаха преди десет минути. Срещаха се с вероятните жертви и на Катрин й хрумна да посетят Доналд Хокън. Сети се за теорията на Джон Боулинг, че разширявайки периметъра от потенциални мишени, Травис може да включи и хора, споменати с добри чувства в блога.

Данс прегледа още веднъж сайта и заглавната му страница.

В рубриката „На домашния фронт“ веднага се набиваше в очи името Доналд Хокън — стар приятел на Джеймс Чилтън. Дали Хокън е набелязаната жертва, за която Травис беше оставил кръста на отбивката край магистрала № 1?

Запътиха се към дома на Хокън с идеята да го поставят под наблюдение и да изведат оттам съпрузите.

Когато пристигнаха, Катрин забеляза, че човек с качулка, вероятно въоръжен, дебне в храстите. Изпрати Албърт Стемпъл и полицая от шерифството да го проверят, а Рей Каранео и Данс се втурнаха в къщата с извадени револвери.

Моторолата на Данс иззвъня. Беше Стемпъл.

— В задния двор съм. В калта е нарисуван кръст, а около него са разпръснати розови цветове.

— Разбрано, Ал.

Лили затвори очи и сведе глава на рамото на мъжа си.

„Четири или пет минути — помисли си Данс. — Ако бяхме закъснели, двамата щяха да са мъртви.“

— Защо ние? — попита Хокън. — Нищо не сме му направили. Не сме писали в блога. Дори не знаем кой е.

Тя им обясни, че момчето разширява периметъра от потенциални жертви.

— Искате да кажете, че всички, споменати в блога, са в опасност?

— Така изглежда.

За минути в района се изсипаха полицаи, но така и не откриха нищо.

Как, по дяволите, им се измъкваше дете на велосипед. Просто изчезваше яко дим. Къде се криеше? В нечие мазе? В изоставен строеж?

Отвън заприиждаха първите коли с репортери — ванове със сателитни чинии — и първите оператори подготвяха камерите.

За да засилят още повече паниката в града.

Надойдоха и още служители на реда, включително велосипеден патрул.

— Ваша ли е още къщата в Сан Диего, господин Хокън? — попита Данс.

— Обявили сме я за продан, но още чакаме купувачи — обясни Лили.

— Искам да се върнете там.

— Няма никакви мебели — каза съпругът. — На склад са.

— Има ли при кого да отседнете?