Джефри Дивър - И няколко червени рози

Хокън пристъпи, но викът на жена му го спря:

— Скъпи!

Притеснен, той се обърна и влезе в къщата.

От стълбата Лили му посочи другия прозорец. Непознатият се беше преместил отстрани — този път определено в техния двор, макар и полузакрит от растенията.

— По дяволите? Кой е този?

Погледна към телефона, но реши да не набира 911. Ами ако наистина е съседът или детето му? Ще си развалят отношенията от самото начало?

Надзърна през прозореца, но човекът беше изчезнал.

Лили слезе от стълбата.

— Сякаш потъна вдън земя. Къде отиде?

— Нямам представа.

Огледаха двора.

Нямаше и следа от него.

Изчезването му беше още по-озадачаващо.

— Мисля, че трябва…

Думите на Хокън замряха в гърлото.

— Пистолет! — извика Лили. — Има пистолет, Дон!

Жена му се взираше през прозореца.

Хокън грабна телефона и изкрещя:

— Вратата! Заключи я!

Тя се втурна натам.

Твърде късно.

Вратата зейна.

Лили изпищя. Доналд я събори на пода и я закри с тялото си — благороден, но несъмнено безполезен опит да спаси живота й.

Асове на опера… та

Сам в кабинета на Катрин, Джонатан Боулинг сновеше из компютъра на Травис, търсейки трескаво смисъла на кода.

Асове на опера… та.

Беше напрегнат, пишеше бързо и си мислеше, че ако беше тук, експертът по кинесика Данс веднага щеше да разтълкува по позата и вторачените му очи, че хищникът надушва плячката.

Беше на крачка от нея.

Данс и останалите не бяха тук, заети с поставянето на засади за Травис. Боулинг остана в кабинета й. Намери разковничето и сега търсеше още информация, която да му подскаже кода.

Асове на опера… та…

Какво означаваше това?

Всички компютри са свърталища на призраци. Хард драйвът им е като лабиринт от тайни проходи и тунели, водещи все по-навътре към дълбините на електронната памет. Възможно е — но не особено лесно — духовете на миналото да бъдат пропъдени от мрачните зали, но обикновено късчета информация, която сме създали или получили, остават да се скитат там завинаги — невидими и разпръснати.

Боулинг преброждаше тунелите с програмата на един от студентите си и разчиташе информация, складирана из тъмните кътчета като блуждаещи светлинки над призрачно блато.

Образът извика в съзнанието му филма, който синът на Катрин му даде вчера — „Призрак в раковината“. Прекара чудесно със семейството и приятелите й. Особено му допаднаха децата. Маги беше прекрасна и забавна и несъмнено щеше да се превърне в забележителна жена. Като майка си. Уес беше по-сдържан. Но интелигентен и схватлив. Той често се опитваше да си представи какви деца щеше да има, ако бе останал с Кейси, която също имаше син и дъщеря.

Замисли се за нея. Надяваше се, че животът в Китай й харесва.

Спомни си седмиците, преди да замине, и оттегли благопожеланията за приятно прекарване в Азия.

Прогони образа на Касандра и се съсредоточи върху лова на призраци в компютъра. Бинарният код, съответстващ на „асове на опера… та“, съдържаше нещо важно.

Боулинг обичаше загадките и логиката и интуицията често му подсказваха разрешението като с магическа пръчка. Досети се, че думите са откъслеци от „часове на операцията“. Последната фраза, която Травис бе прочел онлайн, преди да изчезне. Боулинг предполагаше — само хипотетично — че думите са свързани с място, към което момчето проявява интерес.

Но компютрите не складират информацията накуп. Нищо чудно кодът към „асове на опера… та“ да е забутан в някакъв мрачен долап в мазето, а наименованието, към което се отнасят думите, да е захвърлено в скрина на тавана. „Разглобеният“ истински адрес навярно е разпръснат безразборно. Мозъкът на компютъра непрекъснато взема решения, разделя информацията и складира късчетата на логични за него, но неразбираеми за лаика места.

И така, Боулинг не следваше дирята през потайностите на тъмните тунели.

Смяташе, че се приближава до отговора. От месеци, дори години не беше се вглъбявал така. Академичната работа му допадаше. Беше любознателен по природа и харесваше научната работа, ползотворните беседи с колеги и студенти и предизвикателството да поднесеш увлекателно материята на младите хора… Светлината на откритието в очите на студентите му доставяше истинска наслада.

Но в момента тези откровения и задоволства му се струваха маловажни. В настоящата мисия беше заложен животът на много хора. И цялата му воля бе впрегната в разгадаването на кода.