Джефри Дивър - И няколко червени рози

Прегърнаха се.

— Е, залавяй се за работа — каза Еди. — Връщай се в Бюрото. Още съм ти обидена. Но след ден-два ще ми мине. Ще пообиколим магазините и ще вечеряме в „Казанова“… за твоя сметка, Кейти…

Катрин Данс се върна в кабинета си в Бюрото и написа окончателното становище по случая.

Отпи от кафето, което й донесе Мериелън Кресбах, и прегледа розовите бележки с търсилите я, оставени от асистентката до чинийка с голямо парче кекс.

Телефонът й изжужа. Съобщение от Майкъл О’Нийл:

„К. Съдията в Лос Анджелис ще се произнесе след няколко часа. Продължавай да стискаш палци. Много съм ангажиран, но скоро ще поговорим.

Катрин допи кафето, принтира доклада за Овърби и се запъти към кабинета му.

— Ето становището, Чарлс.

— А! Добре! Изненадваща развръзка.

Изчете набързо доклада. Данс забеляза спортна чанта, тенис ракета и малък куфар зад бюрото му. Беше късен петъчен следобед. Лято. Явно беше решил да тръгне на екскурзия направо след работа.

Забеляза и леко хладното му изражение, явно още не бе преглътнал разправията й с Хамилтън Ройс.

Очакваше с нетърпение сблъсъка.

— И последно, Чарлс. За Хамилтън Ройс.

— Какво? — вдигна той поглед и приглади доклада й.

Обясни му какво е разкрил Ти Джей за мисията на омбудсмана — да спре блога не за да предпази жертвите, а за да не компрометира държавника, делил трапеза с бизнесмена, планирал да строи ядрена централа.

— Използвал ни е, Чарлс.

— Аха. — Овърби потупваше с пръсти по купчина документи.

— Работи за Комисията по ядрено планиране, оглавявана от представителя, когото Чилтън изобличава в рубриката „Властта на народа“.

— Разбирам… Ройс… хмм…

— Искам да изпратя сигнал до главния прокурор. Вероятно не може да се класифицира като престъпление, но постъпката му определено е неетична. Използвал ни е. Ще му струва работата.

Овърби се замисли. Пръстите му продължаваха да барабанят.

— Съгласен ли си? — попита Данс, въпреки че очевидно не беше.

— Не съм сигурен.

— Защо не? — засмя се тя. — Прерови папките ми. Мериелън го е видяла. Използвал е държавната полиция за собствена изгода.

Овърби не отделяше поглед от документите върху бюрото, подредени безупречно както винаги.

— Ще ни отнеме много време. И ще ни злепостави.

— Ще ни злепостави?

— Понеже предизвикваме междуведомствени скандали. Не са ми приятни.

Ама че аргумент! Междуведомствените противоречия са ежедневие в държавните институции.

Овърби сякаш най-сетне измисли нещо и наруши тежкото мълчание. Повдигна едва забележимо вежди и каза:

— Освен това ми се струва, че няма да имаш време.

— Ще смогна, Чарлс.

— Е, да, но…

Извади от купчината няколко страници, прихванати с кламер.

— Какво е това?

— От кабинета на прокурора е. — Побутна листовете към нея. — Има жалба срещу теб.

— Срещу мен?

— За обидни расистки изказвания срещу държавен служител.

— Това е лудост, Чарлс!

— Е, стигнало е до Сакраменто.

— Кой се е оплакал?

— Шаранда Еванс. От социалните служби.

— Не я познавам. Станала е грешка.

— Била е в болницата, когато арестуваха майка ти. Наглеждала е децата ти.

Жената, прибрала Уес и Маги от детския кът.

— Тя не ги „наглеждаше“, Чарлс — въздъхна Данс. — Искаше да ги прибере. Дори не се опита да ми позвъни.

— Твърди, че си я обидила с расистки забележки.

— Исусе Христе, Чарлс! Казах й, че е некомпетентна. Това е.

— Не го е изтълкувала така. Но понеже репутацията ти е добра и имаше чисто досие, прокурорът не е склонен да даде ход на жалбата. Но все пак трябва да се разследва.

Той се намръщи, сякаш обмисляше сложна дилема, но не чак толкова заплетена.

— Поиска съвет как да процедира.

Явно от него самия. Данс схвана ситуацията — беше поставила Овърби в неудобно положение пред Хамилтън Ройс. Навярно омбудсманът бе останал с впечатление, че той не може да контролира подчинените си. А евентуална жалба срещу Ройс от страна на Бюрото щеше да постави под съмнение позицията на Овърби.

— Знам, че не си расистка. Но жената е много настойчива. — Той се вгледа в обърнатия лист, сякаш беше снимка от аутопсия.

Откога си в социалните служби?… Или твърде отскоро, или прекалено отдавна…

Катрин Данс усети, че шефът й преговаря — ако зареже жалбата срещу Ройс, ще съобщи на главния прокурор, че случаят с госпожица Еванс е разследван подробно и обвинението срещу Данс е безпочвено.

Ако обаче огласи поведението на Ройс, може да изгуби работата си.