Мери Кларк - Бягство

— Новото ти телевизионно шоу е страхотно, Ед — каза Стиви, докосвайки леко Кох по рамото.

Кох грейна от удоволствие.

— Колко души получават толкова пари затова, че работят като съдии в нищо и никакъв съд?

— Заслужил си всяка стотинка.

Стиви спря до една маса, начело на която седеше Кала Робинс, легендарната комедийна актриса, която бяха убедили да играе в една нова бродуейска постановка, въпреки че беше преустановила кариерата си в театъра.

— Кала, разправят, че си великолепна.

— Истината е, че след Рекс Харисън в „Моята прекрасна лейди“ никой не се е преструвал, че пее така добре. Но на публиката изглежда й харесва. В това няма нищо лошо, нали?

Абът се засмя с очи и се наведе да я целуне по бузата.

— Абсолютно нищо.

Той направи знак на главния келнер, който се навърташе наблизо.

— Нали знаете кое е любимото бренди на госпожа Робинс.

— Пак ми отиде спечеленото — разсмя се Кала Робинс. — Благодаря ти, Стиви. Винаги знаеш как да поласкаеш една дама.

— Старая се — отвърна с усмивка Стиви.

— Чувам, че новото казино щяло да удари всички в земята — намеси се кавалерът на Робинс, изтъкнат бизнесмен.

— Правилно сте чули — съгласи се Стиви. — Невероятно заведение.

— Разправят, че Джими щял да го остави на теб да го ръководиш — добави мъжът.

— Положението е следното — твърдо заяви Стиви. — По принцип Джими е собственикът. Джими командва. Това е положението и такова ще си остане. Не го забравяйте. Мен поне той не ме оставя да го забравя.

С ъгълчето на окото си той зърна Джими, който влизаше в ресторанта и му махна с ръка.

Джими дойде при тях и на лицето му разцъфна широка усмивка в чест на Кала.

— Кой е шефът в Атлантик сити, Джими? — попита тя. — Стиви разправя, че си бил ти.

— Стиви е прав — усмихнато отвърна Джими. — Затова се разбираме така добре с него.

Докато се отдалечаваха от масата на Робинс, Ланди попита:

— Успя ли да ми уредиш да вечерям с госпожица Фаръл?

Абът сви рамене.

— Не мога да се свържа с нея, Джими. Напуснала е работата си, а телефонът й е прекъснат. Сигурно е заминала някъде да си отдъхне.

Лицето на Джими помръкна.

— Не може да е заминала много далеч. Нали е свидетел по делото. Само тя може да разпознае убиеца на Изабел, когато го заловят. Инспекторът от полицията, който взе дневника на Хедър, трябва да знае къде е тя.

— Искаш ли да говоря с него?

— Не, аз ще го направя. Я виж кой бил тук!

Внушителната фигура на Ричард Дж. Паркър изпълваше входа на ресторанта.

— Жена му има рожден ден — обясни Стиви. — Запазили са маса за трима. Затова и жена му е с него този път.

А непрокопсаният му син допълва картинката на щастливото семейство, мислено отбеляза Джими, докато крачеше бързо през фоайето, за да ги приветства с топла усмивка.

Паркър старши редовно водеше клиентите си на вечеря, което беше единствената причина Джими да не е забранил отдавна на сина му Рик Паркър да стъпва в ресторанта. Миналия месец се напи и взе да вдига шум из бара, така че се наложи да го натоварят на такси и да го изпратят вкъщи. На няколко пъти, когато идваше да вечеря в ресторанта, Джими го забелязваше, че е друсан.

Ричард Паркър се здрависа сърдечно с Джими.

— Няма по-празнично място, където да заведа Присила, нали така, Ланди?

Присила Паркър се усмихна плахо на Ланди и веднага погледна съпруга си, за да потърси одобрението му.

Джими знаеше, че Паркър старши не само изневерява на жена си, но също така доста я тормози.

Рик Паркър кимна небрежно с глава.

— Здрасти, Джими — каза той с пренебрежителна усмивка.

Аристократът благоволява да поздрави простия кръчмар, мислено прокоментира Джими. Ако не беше баща му, този боклук няма да го вземат и за чистач на тоалетни.

С широка усмивка Джими лично отведе гостите до масата им. Присила Паркър седна и се огледа.

— Какъв прекрасен салон, Джими — рече тя. — Но нещо сякаш е променено. Какво точно? О, сега виждам. Рисунките на Хедър ги няма.

— Реших, че е време да ги махна — кратко отвърна Джими.

Той се обърна рязко и се отдалечи, така че не успя да види сърдития поглед, който Паркър старши хвърли на сина си, нито начина по който Рик Паркър се загледа в стенописа, където беше изобразен Мостът на въздишките, откъдето беше заличен образът на Хедър.

И още по-добре.

От четири месеца насам Лейси за пръв път имаше повод да се облече официално.

Не съм си взела никакви официални дрехи, мислено отбеляза тя, докато ровеше из гардероба си за нещо, което би могла да облече за вечеря навън.