Мери Кларк - Бягство

— Е, вече трябва да тръгваш.

Ланди изчака няколко минути, после отиде до асансьора и натисна най-горното копче. Преди да си тръгне, искаше да мине още веднъж през пиано-бара.

Салонът представляваше уютно ъглово помещение с обли прозорци, от които се откриваше изглед към океана. Стените бяха боядисани в топли тъмносини нюанси и бяха осеяни със сребърни петолиния и ноти от популярни песни, пръснати на фона на леки облачета. Джими лично беше избрал песните. Бяха от любимите на Хедър.

Тя искаше да го наречем „Заведението на Хедър“, спомни си той. Шегуваше се. Всъщност, само наполовина се шегуваше, с полуусмивка се поправи Джими.

А то наистина е заведението на Хедър, огледа се наоколо той. Нейното име ще бъде на вратата, нейната музика ще е по стените. Тя ще бъде част от него, точно както искаше, но не както в ресторанта, където постоянно ще трябва да гледам образа й.

Трябва вече да обърна гръб на всичко това!

Без да може да си намери място, той закрачи из салона и отиде до прозореца. Далеч отдолу, точно над хоризонта, полумесецът проблясваше върху развълнуваните води.

Хедър!

Изабел!

И двете вече ги нямаше на този свят. Кой знае защо Ланди се сещаше все по-често за Изабел. Преди да умре тя беше накарала онова момиче, агентката по недвижими имоти, да й се закълне, че ще му предаде дневника на Хедър. Как се казваше? Трейси? Не. Лейси. Лейси Фаръл. Той се радваше, че дневникът е при него, но какво толкова важно имаше там? Веднага след като го получи, полицаите бяха поискали да го вземат, за да го сравнят с оригинала.

Даде им го, макар и неохотно. Вечерта, след като Лейси Фаръл му го предаде, той успя да му хвърли един поглед. Но продължаваше да е все така озадачен. Какво очакваше Изабел, че ще открие в него? Беше се напил преди да го прочете. Твърде мъчително беше да гледа почерка на дъщеря си, да чете нейните описания за нещата, които бяха правили заедно. Разбира се, пишеше и колко много се тревожи за него.

Баба , мислено изрече Джими.

За пръв и последен път ме нарече „татко“, когато мислеше, че съм й сърдит.

По ирония на съдбата Изабел, която във всичко откриваше някакъв заговор, беше станала случайна жертва на мошеник, вмъкнал се в жилището като евентуален купувач, само за да се върне да го обере. Това беше една от най-старите игри на света и Изабел беше паднала невинна жертва. Просто се беше озовала на неподходящо място в неподходящ момент.

Дали наистина е било така, чудеше се Джими Ланди, неспособен да се отърси от последните остатъци съмнение.

Дали наистина не съществуваше някакъв шанс Изабел да е била права и смъртта на Хедър да не е била чиста злополука? Три дни преди смъртта на Изабел една репортерка от „Уошингтън Поуст“ писа, че майката на Хедър Ланди, Изабел Уеъринг, бивша кралица на красотата, „може би е попаднала на някаква следа, подозирайки, че смъртта на младата актриса не е плод на случайността“.

Полицията разпита репортерката и тя си призна, че е срещнала случайно Изабел и имала възможност да чуе теориите за смъртта на дъщеря й. Що се отнася до статията, предположението, че Изабел Уеъринг разполагала с доказателства, било изцяло измислица на авторката.

Дали смъртта на Изабел се дължи на тази улика, продължаваше да се пита Джими Ланди. Дали не е обезпокоила някого?

Това бяха въпросите, които Джими избягваше досега. Ако са убили Изабел, за да й запушат устата, тогава някой нарочно беше причинил смъртта на Хедър в горящата кола на дъното на онова дере.

Миналата седмица полицията беше освободила жилището й и той се обади в агенцията по недвижими имоти, за да им каже да го продадат. На тази история трябва да се сложи край. Ще наеме частен детектив, за да провери дали полицаите не са пропуснали нещо. Ще трябва да поговори и с Лейси Фаръл.

Чукането най-сетне достигна до слуха му. Той се огледа. Време беше да си върви. С тежки стъпки прекоси стаята и излезе в коридора. Затвори тежките махагонови врати и се отдръпна да ги огледа. Художникът беше проектирал златните букви, които щяха да стоят на вратата. Надписът трябваше да е готов след един-два дни.

„При Хедър“, това гласеше надписът, момичето на баба , замисли се отново Джими. Ако открия, че някой нарочно ти е причинил зло, момичето ми, ще го убия със собствените си ръце. Кълна ти се.

Време беше да се обади вкъщи, събитие, за което Лейси копнееше и от което същевременно се ужасяваше. Този път мястото на осигурената телефонна връзка беше стая в мотел.