— И все в радиото ли? — попита Лейси.
Линч се усмихна.
— Вечният въпрос. Защо не опитам в телевизията? Исках да си направя мое собствено предаване, да разработя нова радиопрограмна схема, да видя кое се получава и кое не. Вече съм научил доста неща и наскоро за мен се интересуваха от една много добра кабелна телевизионна станция в Ню Йорк, но мисля, че още ми е рано да предприемам такава стъпка.
— Лари Кинг е започнал в радиото — отбеляза Лейси. — Явно се е справил добре с прехода в телевизията.
— Е, ето ме и мен, следващият Лари Кинг.
Двамата си бяха поръчали една малка пица. Линч хвърли поглед към последното парче и понечи да го прехвърли в нейната чиния.
— Ти го изяж — възпротиви се Лейси.
— Не ми се яде повече…
— Направо ти текат лигите за него.
Двамата се разсмяха весело и няколко минути по-късно, когато излязоха от ресторанта и пресякоха улицата, за да влязат в театъра, той я хвана за лакътя.
— Внимавай — предупреди я той. — Наоколо е пълно с опасни заледени места.
Ако знаеше само, че целият ми живот в момента е изпълнен с опасни заледени места, мислено си каза тя.
За трети път гледаше постановка на „Кралят и аз“ . Последният път беше по време на първата й година в колежа. Гледала го беше на Бродуей, когато баща й свиреше в оркестъра.
Иска ми се ти да свиреше и тази вечер, Джак Фаръл, каза си тя. Когато оркестърът започна, тя усети, че в очите й напират сълзи и се насили да ги спре.
— Добре ли си, Алис? — тихичко попита Том.
— Добре съм.
Как успя да усети, че съм разстроена, зачуди се тя. Да не е екстрасенс? Надявам се, че не е, каза си Лейси.
Братовчедката на Том, Кейт Ноулс, играеше ролята на Тъптим, робинята, която се опитва да избяга от двореца. Беше добра актриса с невероятен глас. Трябва да е на моите години, може би малко по-млада, мислено отбеляза Лейси.
По време на антракта не престана да я хвали пред Том. После попита:
— Тя с нас ли ще пътува до празненството след това?
— Не. Ще пътува с останалата част от трупата. Ще се видим направо там.
Едва ли ще успея да се добера до нея, загрижено си каза Лейси.
Кейт и другите водещи актьори не бяха единствените звезди на празненството. Том Линч също постоянно беше заобиколен от хора. Лейси се измъкна за малко, за да смени бялото вино, което държеше, с газирана вода, но после не се върна при Том — видя, че е зает с една от привлекателните млади актриси от трупата. Момичето явно беше запленено от него и говореше нещо много оживено.
Не я виня, помисли си Лейси. Той е хубав, умен и приятен. Хедър Ланди също си е падала по него, макар втория път да споменаваше, че явно той или тя си има някой друг.
Отпивайки от газираната си вода, тя отиде до прозореца. Празненството беше в голяма къща в Уейзата, определено скъп квартал на двайсет минути от центъра на Минеаполис. Добре осветеното имение беше на брега на езерото Минетонка. От мястото си до прозореца Лейси виждаше заледеното езеро отвъд заснежената морава. В един момент осъзна, че механично оглежда подробностите с окото на агент по недвижими имоти — великолепното разположение, чудесното изпълнение на строителните детайли в осемдесетгодишната сграда. Такива неща вече не се срещат нито в областта на проектирането, нито на строителството в по-новите къщи — независимо от цената, размишляваше тя, докато оглеждаше просторния салон, побрал близо сто души, без да има вид на претъпкан.
За миг й стана мъчно за офиса й в Ню Йорк, за работата й с клиентите, за съчетаването на имоти и клиенти, за тръпката при сключването на сделка.
Искам да се прибера у дома, замечтано си каза тя.
Уендъл Удс, домакин на празненството, застана до нея.
— Вие сте госпожица Карол, нали?
Той беше внушителен мъж на около шейсет години със стоманеносиви коси.
Сега ще ме попита откъде съм, каза си Лейси.
Така и стана и тя се надяваше, че звучи убедително, докато рецитираше добре заучената версия за миналото й в Хартфорд.
— Сега вече съм се настанила достатъчно добре и съм готова да започна да си търся работа — каза тя.
— Каква работа търсите? — попита той.
— Не ми се ще да се връщам отново в лекарски кабинет — отвърна тя. — Винаги съм искала да опитам работа в агенция по недвижими имоти.
— Но там доходите са главно от комисионни, нали знаете? Освен това ще трябва специално да разучите района.
— Това ми е ясно, господин Удс — отвърна Лейси. — Аз се уча бързо — добави тя с усмивка.
Читать дальше