Мери Кларк - Бягство

Сега ще ме свърже с някого, каза си тя. Сигурна съм.

Удс извади писалка и визитна картичка.

— Кажете ми телефонния си номер — каза той. — Ще го предам на една от моите клиентки. Милисънт Ройс има малка агенция в Едина, а нейната помощничка тъкмо я остави, защото ще си има бебе. Може би двете с нея ще се сработите.

Лейси с радост му каза телефонния си номер.

Ще бъда препоръчана от управителя на банка и при това съм нова в областта на недвижимите имоти, каза си тя. Ако Милисънт Ройс пожелае да се срещне с мен, може и да не ми поиска други препоръки за работа.

Когато Удс се обърна да поговори с друг гостенин, Лейси се огледа из стаята. Забеляза, че Кейт Ноулс е останала за секунда сама и моментално си проправи път към нея.

— Чудесна бяхте — обърна се тя към нея. — Гледала съм три различни постановки на „Кралят и аз“ , но вашата интерпретация на Тъптим беше великолепна.

— Виждам, че двете вече сте се запознали — присъедини се Том Линч към тях. — Извинявай, Алис — заоправдава се той, — но ме нападнаха. Нямах намерение да те оставям сама толкова дълго.

— Не се тревожи, получи се много добре — обясни тя.

Даже не можеш да си представиш колко добре се получи, добави си тя на ум.

— Том, отдавна се надявах, че ще ми падне случай да ти дойда на гости — обади се братовчедката на Том. — Но тук вече стана досадно. Хайде да отидем някъде другаде да изпием по чаша кафе.

Кейт Ноулс се усмихна на Лейси.

— Твоята приятелка тъкмо ми разказваше колко съм била добра — добави тя. — Иска ми се да я послушам още.

Лейси погледна часовника си. Беше един и половина. Не й се искаше да стои будна цяла нощ и затова предложи да отидат у тях. Докато караха обратно към Минеаполис, тя настоя Кейт да седне отпред с Том. Сигурна беше, че няма да останат дълго в квартирата й, а така поне по пътя можеха да обменят информация за роднините.

Как да отворя дума за Хедър Ланди без да бъде прекалено очевидно, питаше се тя, като знаеше, че Кейт е в града само една седмица.

— Тази сутрин опекох сладки — каза Лейси и остави чинията на масичката. — Опитайте ги, но на ваша отговорност. Не съм правила сладки от гимназията.

След като сипа кафето, тя се опита да отклони разговора така, че да спомене Хедър. Хедър пишеше в дневника си, че е срещнала Том Линч след някакво представление. Но ако кажа, че съм гледала постановката, би трябвало да си спомням и участието на Кейт, усилено размишляваше Лейси.

— Преди година и половина бях в Ню Йорк и гледах една нова възстановка на „Годеникът“ . В програмата прочетох тази вечер, че и ти си участвала в нея.

— Сигурно си я гледала, когато бях болна от грип — отвърна Кейт. — Една седмица отсъствах.

Лейси се постара да прозвучи ненагласено.

— В главната роля играеше една млада актриса с много хубав глас. Не мога да си спомня името й.

— Хедър Ланди — веднага се обади Кейт Ноулс и се обърна към братовчед си.

— Том, нали я помниш? Тя си падаше по теб. Хедър загина при автомобилна катастрофа — обясни тя и поклати глава. — Много жалко за нея.

— Как е станало? — попита Лейси.

— О, прибирала се у дома от една хижа в Стоу и изхвърчала от пътя. Майка й, горката жена, не можа да го понесе. Идва в театъра да говори с нас, търсеше някаква допълнителна причина за инцидента. Казваше, че Хедър била разтревожена точно преди почивните дни и разпитваше дали не знаем нещо повече.

— И ти какво й каза? — намеси се Том.

Кейт Ноулс сви рамене.

— Казах й, че според мен Хедър беше необикновено мълчалива през седмицата преди да загине и аз също забелязах, че нещо я тревожи. Предположих, че навярно е била по-разсеяна, докато е карала на прибиране и затова се е подхлъзнала.

Край, задънена улица, помисли Лейси. Кейт не знае нищо повече от мен.

Кейт Ноулс остави чашата си.

— Много ми беше приятно, Алис, но вече е късно и трябва да вървя.

Тя стана и се обърна към Лейси.

— Интересно, че името на Хедър Ланди изникна точно тази вечер, тъкмо се бях сетила за нея. Майка й ми писа, молеше ме пак да се опитам да се сетя нещо, което би могло да обясни поведението на Хедър през този последен ден. Писмото й ме настигна чак тук. Препращали са го в други два града, докато го получа.

Тя се замисли и поклати глава.

— Има едно нещо, за което бих могла да й пиша все пак, колкото и да е маловажно. Едно момче, с което ходех преди — Бил Мерил, ти го знаеш, Том, познаваше и Хедър. Скоро стана дума за нея и той спомена, че я бил видял следобеда преди да загине в апре-ски бара на хижата. Бил отишъл там с още двама, единият бил някой си Рик Паркър, който се занимавал с недвижими имоти в Ню Йорк и явно знаел нещичко за Хедър от времето, когато току-що била пристигнала в Ню Йорк. Бил каза, че щом зърнала Паркър, Хедър моментално излетяла от хижата. Сигурно не е нещо значително, но майката на Хедър толкова настояваше да й кажа всичко, което знам за онзи ден, че сигурно ще поиска да го узнае. Ще й пиша още утре сутринта.