Мери Кларк - Бягство

Според чутото от Кейт, през последния ден от живота си Хедър е била видимо разстроена от случайната среща с Рик Паркър в хижата в Стоу. Кейт беше споменала, че Рик „се занимавал с недвижими имоти в Ню Йорк“ и „явно знаел нещичко за Хедър от времето, когато току-що била пристигнала в Ню Йорк“.

Лейси си спомни, че в дневника на Хедър се споменаваше за някакъв неприятен инцидент, който се бил случил по времето, когато си търсела жилище в Уест Сайд. Дали Рик беше замесен в това, питаше се Лейси.

Преди да го прехвърлят в офиса на Мадисън авеню, Рик беше работил пет години в уестсайдския клон на „Паркър & Паркър“ . Дошъл беше при тях преди три години.

Което означава, разсъждаваше Лейси, че е работел в Уест Сайд точно по времето, когато Хедър Ланди е пристигнала в Ню Йорк, за да си търси жилище. Дали е отишла в „Паркър & Паркър“ и там се е срещнала с Рик? И ако е станало така, какво се е случило след това?

Лейси ядосано тръсна глава. Може би Рик беше замесен в цялата тази каша? Дали не попаднах тук заради него? Точно Рик ми даде името на Къртис Колдуел като евентуален купувач на апартамента на Изабел, спомни си тя. Той ме свърза с Колдуел и затова го заведох там. Ако Рик познава Колдуел, полицията може би ще да успее да намери Колдуел с негова помощ. А ако хванат Колдуел, аз ще мога да се прибера у дома.

Лейси стана и възбудено закрачи из стаята. Може би това беше свързано с нещата, които Изабел беше забелязала в дневника. Непременно трябва да запознае Гари Болдуин от прокуратурата с тази нова информация. Пръстите я сърбяха да вдигне слушалката и да му се обади, но пряката връзка с него беше изрично забранена. Трябва да остави съобщение на Джордж Свенсън да й се обади, а след това или да му пише, или да се обади на Болдуин по сигурните канали.

Трябва пак да говоря с Кейт, каза си Лейси. Трябва да науча повече за Бил Мерил, момчето, което й е разказало за странната реакция на Хедър при вида на Рик Паркър, а също така трябва да разбера и къде живее той. Болдуин сигурно ще пожелае да говори с него. Той ще потвърди, че Рик Паркър е бил в Стоу няколко часа преди гибелта на Хедър.

Кейт бе споменала, че трупата е отседнала за една седмица в хотел „Радисън Плаза“. Лейси погледна часовника си. Беше десет и половина. Дори да не си лягаше рано, както повечето хора от шоубизнеса, вероятно вече беше станала.

От другата страна на телефона се чу леко сънлив глас, но когато разбра кой се обажда, Кейт се оживи и изглежда се зарадва достатъчно на предложението на Лейси да обядват заедно на другия ден.

— Може да поканим и Том, нали, Кейт — предложи тя. — Той е толкова мил. Ще ни заведе в някой хубав ресторант и накрая сигурно ще плати и сметката.

После със смях добави:

— Остави. Сега се сетих, че предаването му е следобед.

И още по-добре, каза си Лейси. Том не би пропуснал да забележи, че разпитва Кейт целенасочено. Но си е вярно, че е мил, отбеляза мислено тя, спомняйки си колко загрижен беше, че не й е обърнал достатъчно внимание на онова празненство.

С Кейт се уговориха да се срещнат в хотела й в дванайсет и половина на следващия ден. Когато остави слушалката, у нея се надигна искрица надежда.

Все едно че виждам слънчев лъч след ужасна и продължителна буря, реши тя, отиде до прозореца и дръпна завесите, за да погледне навън.

Беше прекрасен зимен ден, типичен за Средния Запад. Температурата беше едва минус пет градуса, но слънцето светеше силно на безоблачното небе. Нямаше вятър. Лейси погледна надолу и видя, че тротоарите не са затрупани със сняг. До днес тя се чувстваше прекалено неспокойна, за да отиде да потича, защото се страхуваше, че като се обърне назад, ще види Колдуел зад себе си, бледо-сините му очи с леден поглед впити в нея. Но внезапно, усещайки все пак някаква възможност за известно просветление в мрачното си ежедневие, тя реши, че трябва да опита да възстанови поне част от нормалния си начин на живот.

Когато си стягаше багажа, за да замине, Лейси си взе зимния екип за бягане: анцуг, яке, ръкавици, шапка и шал. Бързо си ги сложи и се отправи към вратата. Ръката й беше вече на дръжката на вратата, когато телефонът иззвъня. Първоначалното й решение беше да го остави да си звъни, но после все пак реши да го вдигне.

— Госпожице Карол, вие не ме познавате — заговори един рязък глас. — Казвам се Милисънт Ройс. Разбрах, че търсите работа в агенция за недвижими имоти. Уендъл Удс ми спомена за вас днес сутринта.

— Да, наистина, точно започвам да си търся работа — обнадеждено отвърна Лейси.