Джоан Харис - sineokomomche

Отначало sineokomomche не се досеща. Отначало смята, че е карма. Само че с течение на времето, когато враговете му се олюляват и падат с всяко натискане на клавишите на пишещата машина, започва да забелязва очертаващия се модел съвсем ясно, като шарките по тапетите в салона на майка му.

Електриковосиньо. Дизеловосиньо. Дори горката госпожа Химическосиньо, която подпечата собственото си падение с желанието си нещата да се получат спретнато и чистичко, като започна от спретнатото чистичко момче в групата по терапия на дебелата си племенница.

И д-р Пийкок, чието единствено истинско престъпление е, че се оказа под грижите на нашия герой; чието съзнание и бездруго беше наполовина замъглено и чийто стол е толкова лесно да бутнеш по самоделната рампа, така че на следващата сутрин да го намерят да лежи там с изцъклени очи и зинала уста. А ако sineokomomche не усети нищо, значи все пак има искрица надежда…

Може би е заради моя ангел-пазител , казва си той, или е чисто и просто съвпадение .

Той се пита защо тя постъпва така. За да защити невинността му? За да си присвои вината му? Или просто за да привлече вниманието му? Дали не е защото тя се възприема като екзекутор на света? Или е заради момиченцето, чийто живот тя така страстно колекционира? Дали не е понеже някой друг е единственият й начин на съществуване? Или понеже като sineokomomche и тя няма друг избор, освен да бъде огледало на околните?

Все пак накрая вината не е негова. Дава й каквото иска, това е. Ами ако тя поиска и вината му, тогава какво? Ако всъщност иска злодеянието?

Е, той със сигурност не е виновен. Никога не й е нареждал какво да прави. Въпреки това усеща, че тя иска нещо повече. Долавя нетърпението й. С жените винаги е едно и също, мисли си той. Жените и техните очаквания. Знае, че всичко ще свърши със сълзи, както винаги преди…

Обаче sineokomomche не може да я вини за нещата, които обмисля. Той я застави да го направи, той я моделира от онази убийствена глина. Години наред тя беше неговият голем , а сега робинята просто иска да се освободи.

Той се пита как тя ще го постигне? Толкова лесно се случват нещастия. Капка отрова в питието? Банално изтичане на газ? Катастрофа? Пожар? Или пък ще бъде нещо по-езотерично — игла с връхче, натопено в рядка южноамериканска орхидея, скорпион в кошница с плодове? Каквото и да е, sineokomomche очаква да бъде нещо специално.

А дали ще усети, че предстои да го сполети? Ще има ли време да надзърне в очите й? И докато тя се взира в бездната, какво ще види да я гледа оттам?

Изпратете коментар:

JennyTricks: МИСЛИШ СЕ ЗА МНОГО УМЕН, НАЛИ?

sineokomomche: Не ти ли хареса разказчето ми? Защо ли не съм изненадан?

JennyTricks: МОМЧЕНЦАТА, КОИТО СИ ИГРАЯТ С ОГЪН, СЕ ИЗГАРЯТ.

sineokomomche: Благодаря ти, Jenny . Ще го имам предвид…

Разглеждате уебдневника на Albertine .

Публикуван в: 02:37, петък, 22 февруари

Достъп: ограничен

Настроение: ядосана

Нарича ме голем . Колко противно уместно. Според легендата голем е същество, създадено от слово и глина, безгласен роб без собствена цел, единственото му предназначение е да изпълнява заповедите на господаря си. Освен в една от историите за робски бунтове — знаеше ли това, sineokomomche ? И сега какво? Ами не помня. Но знам, че е свършило зле.

Всъщност затова ли се е сетил за мен? Винаги е бил страшно суетен. Още като момче, презиран от почти всички, беше арогантно хлапе; дълбоко убедено, че е уникално и че някой ден ще се прочуе. Може бе се дължи на майка му. Глория Грийн и нейните цветове. Не, не го защитавам. Обаче има нещо извратено в схващането, че момчетата могат да бъдат сортирани като пране, че един цвят може да те направи добър или лош, че всяко престъпление може да бъде изпрано и провесено да съхне на въжето…

Смешно, нали? Той я мрази, но въпреки това не може просто да си тръгне. Има си собствени пътища за бягство. Живее вътре в главата си години наред. И има голем на работата си, изработен по специални изисквания…

Лъже, разбира се. Това е само фикция. Опитва се да смъкне защитите ми. Знае, че неохотната ми памет е като счупен прожекционен апарат, който може да се справя с филма само кадър по кадър. Разказът на sineokomomche за събитията винаги е по-добър от моя, образ с висока резолюция, за разлика от моето зърнисто черно-бяло изображение. Да, аз съм много объркана и изпълнена с омраза. Обаче никога не съм убивала.

Разбира се, той си го знае от самото начало. Затова ме тормози. Обаче може да бъде много убедителен. Пък и преди е лъгал полицията, обвинявал е други, за да прикрие вината си. Дали сега ще обвини мен? Намерил ли е нещо в апартамента на Найджъл или в Къщата с камината, което може да предостави като доказателство? Да не би да се опитва да спечели време, като ме въвлече в диалог? Или се прави на пикадор, който ме предизвиква да направя своя ход?