Джоан Харис - sineokomomche

Прочети това.

Разглеждате уебдневника на sineokomomche в badguysrock@webjoumal.com

Публикуван в: 01:53, петък, 22 февруари

Достъп: публичен

Настроение: гладен

Слуша: „Зомбис“: „Тя не е там“

Нарича я госпожица Хамелеоновосиньо. Вие може да й казвате Albertine . Или Бетан. Или дори Емили. Каквото и име да изберете за нея, тя няма собствен цвят. Като хамелеон се приспособява към средата. Иска да бъде всичко за всички — спасителка, любима, отплата. Дава им онова, което смята, че искат. Дава им онова, от което смята, че се нуждаят. Обича да готви и така удовлетворява нуждата си да подхранва. Познава какво обичат, знае кога да добави или не сметана, усеща за какво копнеят още преди самите те да са го разбрали.

Разбира се, точно заради това я избягва sineokomomche . Преди sineokomomche беше дебел и макар това да бе преди двайсет години, той съзнава колко лесно може да се превърне отново в онова хлапе. Хамелеонът го познава прекалено добре. Познава страховете му, мечтите му, апетитите му. Знае също, че някои копнения не бива да бъдат задоволявани. Погледнеш ли ги директно, рискуваш страховити последици. Затова той си служи със система от огледала като Персей при Горгоната. Стои си на сигурно място зад затъмненото стъкло и наблюдава, чака и дебне сгоден случай.

Някои хора са родени да гледат, знае го.

Някои хора са огледала, родени да отразяват.

Някои хора са оръжия, обучени да убиват.

Огледалото избрало ли е какво да отразява? Оръжието избрало ли е жертвата си? Хамелеонът не знае. Тя никога няма свои хрумвания, дори като дете. Да си го кажем направо, тя има само спомени. Няма представа коя е и променя целия си живот от ден на ден. Но се опитва да направи впечатление, той го знае. Тя иска да остави своя отпечатък върху него.

Отпечатък. Импресия. Импресионист. Какви интересни думи. Да предизвика възхищение, да заяви нещо, да предизвика вдлъбнатина. Човек, който се представя като друг човек. Човек, който рисува картина само с помощта на малки светли петна. Човек, който създава илюзия — с пушек и огледала, със сънища и знамения.

Да, със сънища. Оттам започна всичко. В сънищата, във фикцията, във фантазията. А sineokomomche се занимава тъкмо с фантазиите, те са неговата територия — киберпространството. Място, където съществуват всички сезони, всички подправки, желания с всякакъв вкус. Желанието създава свой собствен свят или поне го прави тук, в badguysrock . Името е доста съмнително — то е остров, на който са изхвърлени разкаялите се или пък е рай за негодниците от цял свят, където те преспокойно могат да се отдадат на извращенията си.

Тук всеки крие нещо. Един своята безпомощност, боязливостта си, страха от света. Друга, почтена гражданка с отговорна работа, прекрасен дом и съпруг, мек като сирене крема, тайно копнее за тъмно месо, за извратеното, злото, опасното. За трета, която мечтае да е слаба, теглото е просто извинение, меко одеяло, което я скрива от света — иначе той ще я изяде и тя го знае. За четвърти това е момичето, което е убил, когато катастрофира с мотоциклета — осемгодишна, на път за училище, пресичаше на завой без видимост, и ето че той се задава със седемдесет километра в час, още махмурлия от предишната вечер, и когато поднася и се блъска в стената, си мисли „Това е краят, пич, това беше“ — само дето играта продължава и в този момент той усеща как гръбнакът му поддава като струна, забелязва една обувка до себе си отстрани на пътя и се пита кой, по дяволите, изхвърля напълно здрава обувка в канавката, а после вижда и останалата част от нея; двайсет години по-късно вижда само това и сънищата го връхлитат със страховита яснота, и той се мрази, мрази и света, но най-вече мрази противното им скапано съчувствие…

Ами sineokomomche ? Е, и той като останалите не е точно какъвто изглежда. Казва им го, но колкото повече го повтаря, толкова повече са склонни да вярват в лъжата.

Никого не съм убивал. Естествено, никога не би признал истината. Затова парадира онлайн, перчи се и навира в очи първичните си желания като паунски ритуал по ухажването. Другите се възхищават на чистотата му. Обичат го заради неговата прямота. sineokomomche разиграва онова, което другите не смеят дори да мечтаят, аватар, символ на изчезнало племе, от което дори Бог се е отвърнал…

А какво става с Хамелеона, ще попитате. Тя не е най-близката приятелка на sineokomomche , но той се среща с нея, макар и спорадично. Имат си минало, но тук вече нищо не го вълнува, нищо не задържа вниманието му. Въпреки това той отново я опознава и я намира за все по-интересна. Преди смяташе, че е безцветна. Всъщност тя е просто приспособима. През целия си живот е била последователка, събирала е идеологии, но никога не й е хрумвала едничка нейна си идея. Обаче покажете й кауза, дайте й знаме и тя ще се отдаде изцяло.