Джоан Харис - sineokomomche

Albertine: (изтрит постинг).

sineokomomche: Знам. Много често и аз не намирам думи…

Разглеждате уебдневника на Albertine .

Публикуван в: 01:45, петък, 22 февруари

Достъп: ограничен

Настроение: несигурно

Най-сетне някаква версия на истината. Защо да си правим труда на този етап от играта? Сигурно е знаел, че е твърде късно да се върне назад. И двамата свалихме картите. Да не би отново да се опитва да ме предизвика? Или е зов за състрадание?

През последните два дни и двамата не си показахме носа навън, покосени от един и същ въображаем „грип“. Клеър ми съобщи по имейла, че Брендан не е ходил на работа. „Розовата зебра“ също беше затворена два дни. Не исках той да идва там. Не и преди да съм готова.

Тази вечер се върнах за пръв път. Не можех да спя в леглото си. Къщата ми е твърде незащитена. Много е лесно да я подпалиш, да пуснеш да изтича газта, да спретнеш нещастен случай. Той може да го направи и със затворени очи. В „Розовата зебра“ е по-трудно, понеже е на главна улица. На покрива има охранителни камери. Не че вече има значение. Колата ми е натоварена. Прибрала съм си нещата. Мога да замина веднага.

Да не мислехте, че ще остана и ще се боря с него? Боя се, че не съм борец. През целия си живот съм бягала и вече е твърде късно да се променям. Но се чувствам странно, че напускам „Розовата зебра“. Странно и тъжно след толкова много време. Ще ми липсва, но повече ще ми липсва човекът, който бях, докато работех там. Дори Найджъл не разбираше изцяло целта на тази личност, смяташе, че истинската Бетан е някой друг…

Истинската Бетан? Не ме разсмивайте. Вътре в матрьошките има само боядисани лица, нищо друго. Все пак кафенето беше хубаво. Безопасно място, където се задържах. Паркирам колата отстрани на църквата и тръгвам по безлюдната улица. Повечето къщи вече са тъмни като цветя, които се затварят за през нощта. Само че неоновата табела на „Розовата зебра“ свети, пръска по снега цветните си листенца. Приятно ми е да се прибера у дома, макар и за малко…

Очаква ме подарък. Орхидеи в саксия с картичка: „За Albertine “. Сам ги отглежда, каза ми го. Кой знае защо, това много му приляга.

Влизам вътре. Веднага се логвам. Естествено, той е онлайн.

Надявам се, че орхидеята ти е харесала , пише.

Не смятах да му отговарям. Бях си обещала да не го правя. Обаче какво лошо има пък да му отговоря?

Красива е , натраках. И е вярно. Цветето е зелено и има пурпурно гърло като някакъв отровен вид птица. Уханието малко прилича на уханието на зюмбюл, но е по-сладникаво и по прашесто.

Разбира се, той вече знае, че съм тук. Допускам, че затова е изпратил орхидеята. Обаче знам, че не може да си тръгне преди обичайното време, пет без четвърт, не и без да разтревожи майка си. Излезе ли сега, тя ще започне да задава въпроси, sineokomomche е готов на всичко, само и само да избегне подозренията на майка си. Така че ще бъда в безопасност поне докъм четири и половина. Мога да се позабавлявам известно време.

Зигопеталум, „Брайт Блу“. Един от ароматните видове. Постарай се да не я убиеш, моля те. А, да, между другото, какво мислиш за историята ми?

Мисля, че си извратен , натраквам в отговор.

Той отговаря с емотикон — малко жълто усмихнато личице.

„Защо разказваш тези истории?“ , питам.

Защото искам да разбереш. Гласът му звучи съвсем ясно в съзнанието ми, все едно той е в стаята. След убийство няма връщане назад, Бетан.

Кой по-добре от теб ще знае , напечатвам в отговор.

Отново същият емотикон. Допускам, че трябва да се чувстваш поласкана , заявява. Но ти знаеш, че това е просто фикция. Никога не бих направил тези неща, както не бих хвърлил и онзи камък — китката още ме боли, между другото. Явно имам късмет, че не уцели главата ми.

Какво се опитва да ми внуши? Че всичко това е съвпадение? Елинор, д-р Пийкок, Найджъл — че всичките му врагове са премахнати от игралната дъска по силата на щастлива случайност?

Е, не, не съвсем , отговаря той. Някой действаше от мое име.

Кой?

Дълго време не ми отговаря. На екрана няма нищо, само малкото синьо квадратче на курсора, който мига търпеливо в прозореца за съобщения. Чудя се дали връзката не се е разпаднала. Дали не трябва пак да се логна. И после, тъкмо вече се готвя да изляза от мрежата, в пощенската ми кутия пристига съобщение.

Наистина ли не знаеш кого имам предвид?

Нямам представа за какво говориш.

Поредното мълчание. После получавам автоматично генерирано съобщение от сървъра — постинг на сайта badguysrock — и кратичка бележка: