Джоан Харис - sineokomomche

Най-напред следваше Исус и се молеше да умре, преди да се събуди. След това следваше момче, което й разкри различно евангелие. После, когато стана на дванайсет години, последва един луд в снега само заради сините му очи, а сега следва sineokomomche досущ като другите от неговата миша армия и иска само да танцува до забрава под звуците на свирката му.

Срещат се отново в курса по творческо писане, когато тя е само на петнайсет години. Не е толкова курс по писане, колкото група за лека терапия, препоръчана й от нейния терапевт като средство да изрази себе си по-добре. sineokomomche посещава курса най-вече за да подобри стила си, от който открай време се срамува, но и защото се е научил да се възползва от привлекателната сила на въображаемото убийство.

Познава една жена от селото. Нарича я госпожа Електриковосиньо. На години може да му бъде майка, което прави цялата работа доста противна. Той не знае какво става в съзнанието й. Но е известно, че госпожа Електриковосиньо има слабост към млади мъже, а sineokomomche е неопитен — поне в любовните дела. Хубав млад мъж на двайсетина години, работи в сервиз за електроуреди, за да си плаща таксите в колежа. Слабичък с дънковия си гащеризон, не е окачил в шкафчето си снимки на момичета, но въпреки това няма нищо общо с дебелото момче, което беше допреди няколко години.

Въпреки младостта си нашата героиня е много по-опитна. В крайна сметка, толкова много неща й се наложи да изтърпи през годините. Смъртта на майка й, удара на баща й, адския вихър на публичността. Прибраха я под социална закрила, настаниха я при едно семейство в Белия град. Мъжът е водопроводчик, грозната му съпруга многократно се е опитвала да зачене и все не успявала. И двамата са запалени роялисти, къщата им е пълна със снимки на принцесата на Уелс: някои са хубави контрастни изображения, други са евтини комплекти, изработени с акрилни бои върху евтино платно. Хамелеонът ги ненавижда, но както обикновено почти не говори. Установила е, че си струва да мълчи и да остави другите да говорят. Семейството няма нищо против. Нашата героиня е добричко момиченце. Разбира се, сигурно вече са го разбрали — точно добрите момиченца трябва да държиш под око.

Мъжът, когото ще наречем Дизеловосиньо и който ще загине заедно със съпругата си при пожар в дома им пет-шест години по-късно, обича да се представя като семеен мъж; нарича Хамелеона „принцесо“ и през уикендите я взема със себе си на работа, където тя носи голямата му кутия с инструментите и го чака, докато той си бъбри с поредица развратни домакини и техните смътно агресивни съпрузи, които смятат всички водопроводчици за долни търгаши, понеже те, свестните мъже, стига да поискат, като нищо ще поправят уплътнителя или кранчето и ще инсталират новия акумулаторен електрически радиатор.

Не го правят само поради прекалени съображения за здравето и безопасността, затова са кисели и враждебни, докато жените им приготвят чай, поднасят бисквити и говорят на мълчаливото момиченце, което рядко им отговаря или се усмихва, а си седи с прекалено големия анцуг, който скрива по-голямата част от тялото й; ръчичките й стърчат от ръкавите като бледорозови цветни пъпки, а лицето й е безизразно като на порцеланова кукла под завесата от тъмна коса.

По време на едно от тези посещения — в къща в Селото — нашата героиня за пръв път изпита тайното удоволствие от убийството. Разбира се, идеята не беше нейна, открадна я от sineokomomche на курса по творческо писане. Хамелеона не притежава собствен стил. Претенциите й за творчество са плод на имитация. Посещава курса само защото той е там и тя се надява някой ден отново да я забележи, очите им отново да се срещнат и неговите да останат приковани върху нея като омагьосани, без друго отражение, което да пречи на концентрацията им.

Той я нарича госпожа Електриковосиньо…

Хубав ход, sineokomomche . Всички имена и самоличности са променени с надеждата невинните да бъдат защитени. Само че Хамелеона я разпознава, познава къщата от посещенията си там. Знае и каква слава й се носи, за слабостта й към младите мъже, за някогашната й противна връзка с по-големия брат на нашия герой. Смята това за жалко, за недостойно и когато госпожа Електриковосиньо е намерена изгоряла в къщата си няколко дни по-късно, тя се оказва неспособна да скърби и дори да се разстрои.

Някои хора обичат да си играят с огън. Други хора заслужават да умрат. Пък и какво общо може да има някакъв трагичен инцидент с момиченцето, което седи толкова кротичко и чака толкова търпеливо до огъня, докато баща му оправя водосточната тръба?