Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Без да обръща внимание на въпросите, последвали тези думи, Моли се обърна и влезе в автомобила. Матюс затвори вратата й и побърза да седне зад волана. Докато адвокатът натискаше клаксона и си пробиваше път през тълпата от репортери и фотографи, тя отпусна глава назад и затвори очи.

— Това е, Чарли — каза в микрофона Фран. — Изявлението на Моли, че е невинна.

— Изненадващо твърдение, Фран — отвърна водещият. — Внимателно ще следим развитието на нещата, за да видим дали ще се случи нещо. Благодаря ти.

— Добре, Фран, край — съобщиха й от студиото.

— Какво мислиш за тази реч, Фран? — попита старият криминален репортер от „Гринидж Тайм“, Джо Хътник.

Преди тя да успее да отговори, Пол Райли от „Обзървър“ иронично каза:

— Жената не е толкова глупава. Сигурно подсигурява договора за книгата си. Никой не иска убиец да спечели от престъплението си, макар в това да няма нищо незаконно. Лицемерните милостиви души с радост ще повярват, че Гари Лаш е убит от някой друг и че Моли също е жертва.

Джо Хътник повдигна вежди.

— Възможно е, но според мен следващият, който се ожени за Моли Лаш, не бива да остава с гръб към нея, ако нещо му се разсърди. Ти какво ще кажеш, Фран?

Тя ядосано присви очи към двамата мъже и отсече:

— Без коментар.

На връщане от затвори Моли стриктно следеше пътните знаци. Накрая стигнаха до отбивката за Лейк Авеню и се отклониха от Мерит Паркуей. „Всичко ми е познато, разбира се, но не помня почти нищо от пътуването до затвора — помисли си тя. — Спомням си само тежестта на оковите и как белезниците се впиваха в китките ми.“ Докато седеше в колата, вперила очи право напред, Моли усещаше, че Филип Матюс от време на време я поглежда крадешком.

Тя отговори на незададения му въпрос.

— Чувствам се странно — бавно изрече Моли. — Не, по-точно е „празна“.

— Вече ти казах, не биваше да запазваш къщата. Още по-голяма грешка е, че се връщаш в нея — отвърна той. — Грешка е също, че не позволи на родителите си да дойдат, за да са с теб в този момент.

Тя продължаваше да гледа пред себе си. Суграшицата все по-бързо покриваше предното стъкло и чистачките едва успяваха да се справят.

— Онова, което казах на репортерите, беше самата истина. Струва ми се, че след като всичко свърши и отново се прибера вкъщи, може би ще си спомня всички подробности от онази вечер. Филип, аз не съм убила Гари — просто не бих могла. Зная, психиатрите смятат, че подсъзнателно отказвам да повярвам в случилото се, ала съм убедена, че грешат. И дори да се окаже, че са прави, ще намеря начин да го преживея. Но неизвестността е ужасно нещо.

— Моли, да речем, че спомените ти са верни, че си открила Гари смъртно ранен. Че си изпаднала в шок и че постепенно ще си спомниш всичко. Съзнаваш ли, че ако си права и наистина си спомниш, ти ще се превърнеш в заплаха за човека, който го е убил? И че дори сега убиецът може да те смята за съвсем реална опасност, тъй като току-що заяви, че имаш смътен спомен за човека, който онази вечер е бил в къщата.

В продължение на минута тя запази мълчание. „Защо според теб поисках родителите ми да останат във Флорида? — помисли си Моли. — Ако греша, никой няма да ме докосне с пръст. Ако съм права, оставям вратата широко отворена за убиеца.“

Тя погледна към Матюс.

— Филип, като малка, веднъж баща ми ме заведе на лов за патици — каза Моли. — Изобщо не ми хареса. Беше рано сутринта, валеше и умирах от студ. През цялото време ми се искаше да съм на топло в леглото. — Но онази сутрин научих нещо. Примамката дава резултат. Виждаш ли, също като всички останали, ти вярваш, че съм убила Гари в момент на умопомрачение. Недей да го отричаш. Чух те да казваш на баща ми, че няма почти никаква надежда да ми осигуриш оправдателна присъда, като намекнеш, че го е извършила Анамари Скали. Според собствените ти думи, имала съм много голям шанс да бъда осъдена за непредумишлено убийство от накърнено достойнство, защото съдебните заседатели щели да повярват, че съм убила Гари в пристъп на ярост. Но освен това, отбеляза, че нямало никаква гаранция, че спокойно можели да ме осъдят за предумишлено убийство и че било най-добре да се призная за виновна, ако прокурорът се съгласи. Каза го, нали?

— Да — потвърди Матюс.

— Така че, ако съм убила Гари, аз съм извадила страхотен късмет, дето съм се отървала толкова леко. Виж сега, ако ти и всички останали, включително и собствените ми родители, сте прави, не ме заплашва никаква опасност, като твърдя, че вечерта на убийството на Гари в къщата е имало друг човек. Тъй като ти не го вярваш, не би трябвало да смяташ и че някой може да ме преследва. Така е, нали?