Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— Господин Матюс — отвърна тя, — достатъчно познавам закона, за да съм наясно, че вашите разговори с Моли са поверителни, докато моите не са. Струва ми се, вие все още сте убеден, че тя е убила доктор Лаш. Отначало и аз смятах така, но през последните няколко дни започнах да изпитвам силни съмнения във виновността й. Най-малкото имам много въпроси, на които трябва да получа отговори.

Филип Матюс продължаваше да я гледа студено.

— Предполагам, си мислите, че това е журналистически трик — изсумтя Фран. — Не е. Тъй като много харесвам Моли и съм решена да й помогна, искам да науча истината, колкото и мъчителна да е тя. Затова предлагам да се отърсите от предубежденията си. Иначе просто трябва да се махнете от живота й.

Тя му обърна гръб. „И аз се нуждая от чаша кафе също толкова, колкото и Моли“ — каза си Фран.

Матюс я последва в кухнята.

— Вижте, Фран… Името ви е Фран, нали? — попита той. — Искам да кажа, нали така ви наричат приятелите?

— Да.

— Мисля, че е най-добре да се обръщаме един към друг с малките си имена. Очевидно не можете, да присъствате на разговора ми с Моли, но ще е от полза, ако ми разкажете всичко, което според вас би могло да й помогне.

По лицето му не бе останала и следа от предишната враждебност. Нежността, с която изрече името на Моли, трогна Фран. „За него тя е много повече от обикновена клиентка“ — реши тя. Тази мисъл й подейства невероятно успокояващо.

— Всъщност, и аз бих желала да си поговорим за някои неща — отвърна репортерката.

Госпожа Бари беше приготвила закуската на Моли.

— Кафе, сок и препечена филийка или кифличка, както винаги — поясни тя.

Фран и Матюс си сипаха кафе. Фран изчака икономката да излезе с подноса и попита:

— Известно ли ви е, че всички в болницата се изненадали, когато научили за връзката на Анамари с Гари Лаш, защото смятали, че е влюбена до уши в доктор Джак Мороу? И че Джак Мороу случайно бил убит в кабинета си две седмици преди смъртта на доктор Лаш? Знаехте ли го?

— Не.

— Някога срещали ли сте се с Анамари Скали?

— Не, процесът приключи, преди да даде показания.

— Спомняте ли си дали изобщо е ставало дума за ключа, който семейство Лаш винаги криели в градината?

Матюс се намръщи.

— Възможно е, но не е било нищо сериозно. Честно казано, имах чувството, че заради обстоятелствата около убийството и кръвта на доктор Лаш по Моли, следствието е започнало и е свършило с нея. Фран, качете се горе и съобщете на Моли, че веднага трябва да я видя — рече адвокатът. — Спомням си, че към апартамента й има дневна. Ще разговарям с нея там, преди да позволя на полицията да припари до нея. Ще кажа на госпожа Бари да ги накара да изчакат някъде долу.

Точно в този момент в кухнята се втурна ужасената икономка.

— Когато преди малко се качих горе със закуската, Моли лежеше облечена на леглото. Очите й бяха затворени. — Тя замълча за миг. — Мили Боже, също като миналия път!

Доктор Питър Блак задължително започваше деня си с бърз преглед на международната стокова борса по един от финансовите кабелни канали. После изяждаше оскъдната си закуска, по време на която изискваше пълна тишина, и след това слушаше по радиото класическа музика, докато шофираше до болницата.

В понеделник сутрин слънцето най-после се беше показало. През нощта температурата се бе повишила с няколко градуса и Блак реши, че десетминутната разходка ще проясни мислите му.

Уикендът се оказа отвратителен. Тъпата идея на Кал Уайтхол да спечелят съдействието на Моли Лаш, като се срещнат с нея в събота вечер, не постигна нищо.

Когато забеляза на земята в края на паркинга обвивка от дъвка, Питър Блак се намръщи и мислено си отбеляза да нареди на секретарката си да предупреди отдела по поддръжка, че са занемарили задълженията си.

Упоритото настояване на Моли да докаже невинността си го вбесяваше. „Аз не съм го извършила.“ Кого си мислеше, че заблуждава? Той обаче знаеше каква е целта й. Наричаше я „Стратегията на Моли“. Ако лъжеш достатъчно гръмогласно, достатъчно настоятелно и достатъчно често, накрая все някой ще ти повярва.

„Всичко ще се нареди — успокояваше се Блак. — Ще сключим сделката. — В крайна сметка, те имаха преимущество и процесът на поглъщане на другите здравноосигурителни фондове вече течеше. — Тъкмо тук ни липсва Гари. Аз просто не съм в състояние да търпя безкрайните срещи и лицемерието, необходимо, за да привлечем на своя страна ключовите фигури. Кал знае какви лостове за натиск, за да го постигне, но неговата агресивност просто не действа при всеки. Ако не сме предпазливи, някои могат да се насочат към други компании.“