Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Намръщен, пъхнал ръце в джобовете си, Питър Блак продължаваше да крачи покрай новото крило на болницата. Мислеше си за първите си дни тук и с мрачно възхищение си спомняше способността на Гари Лаш да влиза под кожата на хората. Просто надяваше чаровната си маска и когато се наложеше, онова загрижено изражение, което владееше до съвършенство.

„Гари знаеше какво прави и когато се ожени за Моли — каза си Блак. — Тя беше идеалната домакиня и притежаваше нужния външен вид, пари и семейни връзки. Важните клечки наистина се чувстваха поласкани, когато ги канеше на вечеря… Всичко вървеше толкова гладко, като по вода — помисли си той, — докато Гари не прояви глупостта да свали онази Анамари Скали. От всички сексапилни млади жени на света, той трябваше да избере тъкмо медицинска сестра, която случайно се оказа и умна. Прекалено умна.“

Стигна до входа на тухлената сграда в колониален стил, в която се помещаваха офисите на „Ремингтън Хелт Мениджмънт“. За миг се поколеба дали да не продължи разходката си, но после реши да влезе вътре. Предстоеше му сериозна работа и рано или късно трябваше да се заеме с нея.

В десет часа му позвъни изпадналата в истерия Джена.

— Питър, чули новините? Жената, която снощи била убита на паркинга на ресторант в Роуейтън, била идентифицирана като Анамари Скали и полицията разпитва Моли. По радиото току-що я обявиха за заподозряна.

— Убили са Анамари Скали?! И Моли е заподозряна?! — Питър Блак продължи да изстрелва въпроси и да разпитва Джена за подробности.

— Очевидно Моли се е срещнала с Анамари в ресторанта — поясни тя. — Нали си спомняш, в събота ни каза, че искала да се види с нея. Според сервитьорката, Анамари първа си тръгнала, но Моли я последвала след по-малко от минута. Когато по-късно ресторантът затворил, явно някой забелязал, че на паркинга има автомобил. Проверили го, защото имали проблеми с тийнейджъри, които спирали да пият там. Но открили Анамари, убита с нож.

Когато затвори слушалката, Питър Блак се отпусна назад със замислено изражение. Миг по-късно се усмихна и дълбоко въздъхна, сякаш от плещите му се бе смъкнала огромна тежест. Той бръкна в едно от страничните чекмеджета на бюрото, извади бутилка, наля си в малка чаша и я вдигна като за наздравица.

— Благодаря ти, Моли — каза Питър и отпи.

В понеделник следобед, когато Една Бари се прибра вкъщи от дома на Моли, нейната съседка и приятелка Марта се втурна към нея още преди да успее да слезе от колата си.

— Предават го по новините — задъхано рече тя. — Казват, че полицията разпитвала Моли Лаш и че я подозирали в убийството на онази сестра.

— Ела да изпием по чаша чай — покани я Една. — Направо няма да повярваш какво ми се случи!

Докато седяха на масата в кухнята, пиеха чай и ядяха домашно приготвен кейк, Една й разказа за ужаса си, когато открила Моли да лежи облечена под завивките.

— Помислих си, че сърцето ми ще се пръсне. Тя спеше, също като миналия път. И когато отвори очи, смутено ме погледна и се усмихна. Казвам ти, тръпки ме побиха. Наистина беше като преди шест години — почти очаквах да е цялата в кръв.

Икономката обясни как изтичала долу, за да повика онази репортерка Фран Симънс, която се появила рано сутринта, и адвоката на Моли. Те я накарали да седне, после я отвели в дневната и й дали да изпие няколко чаши кафе.

— След известно време Моли започна да възвръща цвета си, въпреки че очите й си останали странно пусти. А после — наведе се към Марта Една Бари, — Моли попита: „Филип, аз не съм убила Анамари Скали, нали?“

— Не! — ахна съседката и удивено я зяпна с разширени очи.

— Уверявам те, веднага след това Фран Симънс ме хвана за ръка и толкова бързо ме изблъска надолу по стълбището, че ми се зави свят. Не искаше да чуя нещо, което после мога да съобщя на полицията.

Една Бари не прибави, че въпросът на Моли невероятно много я е облекчил. Младата жена очевидно бе психически нестабилна. Никой нормален човек не би могъл да убие двама души и после дори да не знае дали го е сторил. Всичките й тревоги за Уоли се бяха оказали излишни.

И сега, почувствала се в безопасност в собствената си кухня, загърбила страховете за сина си, Една свободно излагаше на приятелката си събитията от сутринта.

— Едва бях слязла долу, когато се появиха двама детективи. Бяха от щатската прокуратура. Фран Симънс ги отведе в дневната. Каза им, че Моли се консултирала с адвоката си, но аз знаех, че той всъщност просто се опитва да й набие малко здрав разум в главата. Не можеха да й позволят да се среща с когото и да било в това състояние.