Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— Но аз вдигнах слушалката и ви чух.

— Да.

— Съпругът ми някога говорил ли ви е за мен Анамари? Искам да кажа, освен това, че сме възнамерявали да се разведем? Моля ви, кажете ми какво ви е говорил. Трябва да зная.

— Сега съзнавам, че ми е казвал всички онези неща за вас, защото си е мислил, че искам да ги чуя.

— И все пак.

Анамари колебливо замълча, после погледна право в очите жената срещу нея, жена, която отначало презираше, после мразеше, но към която сега започваше да изпитва съчувствие.

— Наричаше ви „досадна степфордска съпруга“.

„Досадна степфордска съпруга“ — мислено повтори Моли. За миг й се стори, че отново е в затвора, че яде безвкусната храна, чува изщракването на ключалките и прекарва безкрайни безсънни нощи.

— Като съпруг — и като лекар той не си заслужаваше цената, която платихте за убийството му, госпожо Лаш — тихо рече Анамари.

— Анамари, вие съвсем ясно ми показахте, че според вас съм убила мъжа си, но разбирате ли, самата аз не съм толкова сигурна в това. Наистина не зная какво се е случило. Не съм убедена, че няма да си го спомня обаче. Упорито се опитвам. Кажете ми, къде бяхте онази неделя вечер?

— В апартамента си. Събирах си багажа.

— Сама ли бяхте?

Очите на Анамари се разшириха.

— Госпожо Лаш, губите си времето, ако сте дошли тук, за да намеквате, че имам нещо общо със смъртта на съпруга ви.

— Познавате ли някой, който може да е имал причини да го убие? — Моли забеляза сепнатия поглед на другата жена. — Вие се страхувате от нещо, Анамари. От какво?

— Не се страхувам. Не зная нищо повече. Вижте, вече трябва да си вървя. — Тя се опря с ръце на масата и понечи да се изправи.

Моли протегна ръка и я хвана за китката.

— Анамари, тогава сте били едва на двайсетина години. Гари беше умен мъж. Лъгал е и двете ни и двете сме имали основания да го мразим. Но мисля, че аз не съм го убила. Ако имате каквато и да е причина да смятате, че го е мразил някой друг, моля ви да ми кажете името на този човек. Поне ще имам някаква отправна точка. Карал ли се е с някого?

— Зная само за един такъв случай. Скара се с доктор Джак Мороу.

— С доктор Мороу ли? Но той умря преди Гари.

— Да, и преди да умре, доктор Мороу се държеше странно. Помоли ме да скрия някакви негови материали. Но го убиха, преди да ми ги даде. — Анамари отскубна ръката си от Моли. — Госпожо Лаш, не зная дали сте убили съпруга си, но ако не сте, най-добре да сте много внимателна, когато обикаляте и разпитвате хората.

Тя едва не се сблъска със сервитьорката, която се връщаше, за да им предложи да напълни отново чашите им. Моли поиска сметката и припряно я плати. Не й харесваше очевидното любопитство в очите на жената. После грабна палтото си и побърза да настигне Анамари. „Досадна степфордска съпруга“ — горчиво си помисли тя на излизане от ресторанта.

Докато шофираше обратно към Гринидж, Моли мислено преповтаряше краткия разговор с Анамари Скали. „Тя знае нещо, което не ми каза. Като че ли се страхуваше. Но от какво?“

Същата, вечер Моли шокирано видя по новините на Си Би Ес в единайсет часа репортажа за току-що открития неидентифициран труп на жена, убита с нож в автомобила си на паркинга на ресторант „Морски фар“ в Роуейтън.

Прокурорът Том Серацано не беше обвинител в процеса срещу Моли Карпентър Лаш, но му се искаше да е имал тази възможност. Той твърдо вярваше, че е виновна в убийство и че заради общественото си положение е получила невероятно лека присъда — само пет и половина години за това, че е отнела живота на съпруга си.

Том присъстваше, когато повдигаха обвинението. И се ужаси, когато прокурорът й позволи да се признае за виновна в непредумишлено убийство. Смяташе, че всеки прокурор на място би продължил процеса и би издействал максимална присъда.

Особено го дразнеха престъпници с пари и връзки като Моли Карпентър Лаш.

Петдесетинагодишен, той цял живот бе работил в съдебните органи. След като прекара известно време в съда, Том постъпи в щатската прокуратура, и постепенно си изгради репутация на строг прокурор.

В понеделник сутрин убийството на младата жена, отначало идентифицирана като Анамари Санджело от Йонкърс, придоби ново значение, когато следствието разкри, че истинското й име е Анамари Скали, „другата жена“ от случая с доктор Гари Лаш.

Показанията на сервитьорката в ресторант „Морски фар“, която описа жената, срещнала се в заведението със Скали, незабавно убедиха Серацано. Той вече виждаше случая като решен.