Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Тогава изобщо не й дойде наум, че поради определени причини Гари иска автомобилът му по нищо да не се отличава от десетките други джипове в района.

След неговата смърт братовчед му уреди да продадат колите му. Когато влезе в затвора, тя помоли родителите си да продадат и нейната. Веднага след като научиха, че предстои да я освободят, те й бяха купили тъмносин седан, който Моли избра по рекламна брошура.

Когато се прибра вкъщи, тя го бе погледнала, но сега за пръв път сядаше в него и се наслаждаваше на мириса на нова кожа. От последното й шофиране бяха минали близо шест години и сега внезапно осъзна, че дори самото докосване на ключа й действа невероятно вълнуващо.

За последен път беше кормувала онази неделя, когато се върна от Кейп Код. Спомняше си онова пътуване. „Толкова силно стисках волана, че ръцете ме боляха — помисли си тя, докато изкарваше седана от гаража и отваряше вратата с дистанционното управление. После бавно потегли по дългата отбивка и излезе на улицата. — Обикновено оставях колата в гаража, но онази вечер спрях точно пред входната врата и я оставих там. Защо ли? — помъчи се да си спомни Моли. — Дали защото не съм искала да мъкна куфара чак от гаража? Не. Защото отчаяно исках да разговарям лице в лице с Гари. Щях да му задам същите въпроси, които сега ще задам на Анамари Скали. Трябваше да зная какви са чувствата му, защо се е отчуждил от мен и ако е бил нещастен в брака ни, защо честно не ми го е казал, вместо да ме остави да полагам толкова усилия да съм му добра съпруга.“

Моли усети, не силно стиска устни, че я изпълва познатият стар гняв. „Стига! — каза си тя. — Престани веднага или обърни и се връщай вкъщи!“

Анамари Скали пристигна в ресторанта „Морски фар“ в седем и двайсет. Знаеше, че е подранила, но искаше да е първа. Все още не можеше да преодолее шока от телефонния разговор, от това, че Моли действително е успяла да я открие.

Сестра и Луси настойчиво я убеждаваше да не ходи. „Анамари, онази жена е била толкова бясна заради теб, че е убила съпруга си — каза й тя. — Какво те кара да мислиш, че няма да нападне и теб? Самият факт, че е възможно наистина да не си спомня убийството, говори, че не е добре психически. А ти и винаги си се страхувала, че знаеш прекалено много за онова, което се е случило в болницата. Не отивай на срещата!“

Спориха цяла вечер, но решението на Анамари остана категорично. Тя отговори на Луси, че след като Моли Лаш я е открила, ще е най-добре да се срещне лице в лице с нея, вместо да рискува да се появи у дома й в Йонкърс или да я причака, докато отива при пациентите си.

Когато пристигна в ресторанта, Анамари избра ъглово сепаре в отсрещния край на продълговатото, тясно помещение. На бара седяха неколцина души е мрачни изражения. Също толкова кисело се държеше сервитьорката, ядосана, защото Анамари отказа масата до входа, на която се опита да я настани.

Сумракът в заведението само подсилваше лошите предчувствия, измъчвали я по време на дългия път от Бъфало. „Адски съм уморена. Сигурно затова съм толкова потисната“ — опита се да се убеди тя, докато отпиваше от студеното кафе, което сервитьорката тръсна пред нея.

Разбираше, че причината до голяма степен е спорът със сестра й. Макар че много обичаше Анамари, Луси не се колебаеше да бърка с пръст в раната. „Защо не се бе омъжила за Джак Мороу? Както казваше мама, той беше един от най-милите мъже на света. А и беше луд по теб. И беше лекар, при това добър! Спомняш ли си онази неделя, когато го доведе тук и се отби госпожа Монахан? Джак каза, че цветът й не му харесвал. Ако не я беше убедил да си направи онези изследвания и не бяха открили тумора, днес нямаше да е жива.“

Анамари продължаваше да й отговаря по същия начин като през последните шест години: „Стига вече, Луси. Джак знаеше, че не съм влюбена в него. Навярно при други обстоятелства бих могла да го обичам. Истината е, че тогава бях на двайсет и това беше първата ми работа. Едва започвах да живея. Не бях готова за брак. Джак го разбираше.“

Спомняше си, че една седмица преди да го убият, Джак се скара с Гари. Тя се канеше да влезе в кабинета на Гари, когато чу гневни гласове. Секретарката прошепна: „При доктор Лаш е доктор Мороу. Страшно е ядосан! Не успях да разбера за какво спорят, но предполагам, че както обикновено са отменили процедура, която е предписал на пациент.“

„Тогава се уплаших, че може да се карат заради мен — помисли си Анамари. — И избягах, за да не се сблъскам с Джак. Бях убедена, че е разбрал.“