Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Но когато след това я спря в коридора, той с нищо не показа, че й се сърди. Напротив, попита я дали скоро ще ходи при майка си. Когато Анамари му отговори, че ще пътува по-следващия уикенд, Джак й каза, че щял да копира много важен материал и я помоли да го скрие на тавана в дома на майка си. Щял, да й го даде по-късно.

„Бях толкова облекчена, че не е научил за нас с Гари, а и онова, което знаех за болницата, ужасно ме измъчваше. Затова дори не полюбопитствах какъв е този материал — помисли си Анамари. — Каза, че скоро щял да ми го даде и ме накара да обещая пред никого да не споменавам за това. Но така и не ми го даде и след една седмица го убиха.“

— Анамари?

Сепната, тя вдигна очи. Толкова беше потънала в мислите си, че не забеляза влизането на Моли Лаш. Трябваше й само един поглед към другата жена, за да се почувства дебела и грозна. Големите очила не може ха да скрият прелестното лице на Моли. Пръстите, които развързваха колана на палтото й, бяха дълги и тънки. Когато свали шала от главата си, Анамари видя, че косата й е по-тъмна, отколкото си я спомняше, но въпреки това лъскава и мека като коприна.

В скромно облечената жена срещу Моли нямаше нищо предизвикателно. Сега косата й бе по-къса и макар все още красиво, лицето й изглеждаше малко подпухнало. Тялото й беше понаедряло. Прекрасните й тъмнокафяви очи с тъмни мигли излъчваха мъка и страх.

„Тя се бои от мен“ — помисли си Моли, удивена, че може да въздейства на някого по този начин.

Сервитьорката отново се появи и този път се държеше по-любезно. Личеше, че е впечатлена от новодошлата.

— Чай с лимон, моля — каза Моли.

— И още едно кафе за мен, ако не ви затруднявам — прибави Анамари, докато келнерката се извръщаше.

Моли изчака да останат сами.

— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем. Зная, че сигурно ви е също толкова неловко, колкото и на мен, и обещавам, че няма да ви задържам, но и вие можете да ми помогнете, като сте откровена.

Анамари кимна.

— Кога започна връзката ви с Гари?

— Една година преди смъртта му. Веднъж колата ми не искаше да запали и той ме откара до вкъщи. Поканих го на чаша кафе. — Анамари гледаше Моли право в очите. — Знаех, че се опитва да ме свали. Всяка жена го усеща, нали? — Тя замълча за миг и сведе очи към ръцете си. — Истината е, че той ужасно ме привличаше и затова го улесних.

„Опитвал се да я свали — помисли си Моли. — Дали му е била първата? Навярно не. Десетата?“ Никога нямаше да разбере.

— Имал ли е връзки с други сестри?

— Поне аз не зная, но тогава работех в болницата само от няколко месеца. Той специално подчерта необходимостта от пълна дискретност, което ме устройваше. Произхождам от италианско католическо семейство и ако научеше, че ходя с женен мъж, майка ми щеше да получи удар. Искам да знаете, госпожо Лаш… — Тя замълча, когато сервитьорката се върна с чая и кафето. И не тръшна чашата пред Моли Лаш, забеляза Анамари.

Когато се отдалечи от тях, тя продължи:

— Искам да знаете, госпожо Лаш, че искрено се разкайвам за случилото се. Зная, че то съсипа живота ви. И отне живота на доктор Лаш. Отказах се от бебето си, за да започне на чисто при хора, които са способни да му осигурят щастлив дом с двама родители. Може би някой ден, когато порасне, синът ми ще пожелае да ме види. Надявам се, че ще е в състояние да ме разбере и дори да ми прости. Вие може да сте отнели живота на баща му, но цялата тази трагедия се дължи на моите постъпки.

— На вашите постъпки ли?

— Ако не се бях увлякла по доктор Лаш, всичко това нямаше да се случи. Ако не му бях телефонирала у дома, вие навярно изобщо нямаше да научите.

— Защо всъщност му телефонирахте?

— Ами, на първо място, той ми каза, че двамата сте възнамерявали да се разведете. Не желаел да знаете, че в живота му има друга жена, защото това щяло да усложни нещата и да ви направи ревнива и отмъстителна.

„Ето какво е говорил на любовницата си за мен съпругът ми — помисли си Моли. — Че сме възнамерявали да се разведем и че съм ревнива и отмъстителна. Това ли е мъжът, заради чието убийство лежах в затвора?“

— Според него, било по-добре, че сте изгубили детето, защото само щяло да затрудни раздялата ви.

Моли се смая. „Мили Боже, възможно ли е Гари наистина да е казал такова нещо? Според него, било по-добре, че съм изгубила детето…“

— Но когато му съобщих, че аз съм бременна, той превъртя. Започна да ми крещи да съм го разкарала. Престана да идва при мен и дори не ми обръщаше внимание в болницата. Адвокатът му ми телефонира и ми предложи обезщетение, ако подпиша обещание да запазя всичко в тайна. Позвъних у вас, защото трябваше да разговарям с него, а Гари не желаеше да ме вижда в болницата. Бях отчаяна, исках да го попитам дали има намерение да се грижи за детето. Тогава още не бях решила да го дам за осиновяване.