Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Чудеше се какво точно. Стари спомени, стари страхове, които само щяха да задълбочат депресията й? Или отговори, които може би щяха да й помогнат да избяга от мрака, заплашващ да я погълне? Просто трябваше да почака.

Без да включва осветлението тя се сви на кълбо на канапето.

Какво биха си помислили Кал, Питър и Филип Матюс, запита се Моли, ако знаеха, че в осем часа вечерта на следващия ден действително ще се срещне с Анамари Скали в крайпътно заведение в Роуейтън?

Нищо не можеше да се сравнява с неделно утро в Манхатън, реши Фран, когато в 07:30 отвори вратата на апартамента, за да открие пред прага дебелия, подканящ брой на „Сънди Таймс“. Тя си приготви сок, кафе и кифличка, настани се на големия стол, вдигна крака на табуретката и разгърна вестника. Няколко минути по-късно го затвори, осъзнала, че не е в състояние да се съсредоточи.

— Притеснена съм — гласно каза Фран, после си напомни колко лош навик е да си говори сама.

Предишната нощ не беше спала добре и разбираше, че безпокойството й е свързано със загадъчните думи на Моли. Какво ли можеше да е това „интересно нещо“?

Тя остави настрани вестника, отиде да си налее втора чаша кафе и се върна на стола, този път, за да се заеме със стенограмата от процеса.

През следващия час прочете ред по ред всички свидетелски показания. Първо бяха разпитани полицаите, пристигнали на местопрестъплението, после патоанатомът. Следваха Питър Блак и семейство Уайтхол, които бяха описали последната си среща с Гари Лаш само няколко часа преди да умре.

„Явно е трябвало да вадят думите на Джена с ченгел, за да каже нещо във вреда на Моли“ — помисли си Фран, докато внимателно проучваше показанията й.

Прокурорът: Разговаряхте ли с подсъдимата през седмицата преди смъртта на съпруга й, докато е била в къщата си в Кейп Код?

Джена: Да.

Прокурорът: Как бихте характеризирали психическото й състояние?

Джена: Беше й много мъчно.

Прокурорът: Беше ли разярена на съпруга си, госпожо Уайтхол?

Джена: Беше разстроена.

Прокурорът: Не отговорихте на въпроса ми. Моли Карпентър Лаш беше ли разярена на съпруга си?

Джена: Да, предполагам, че може да се каже така.

Прокурорът: Изрази ли яростен гняв към съпруга си?

Джена: Бихте ли повторили въпроса?

Прокурорът: Естествено. Ваше благородие, бихте ли помолили свидетелката да отговори на въпроса недвусмислено?

Съдията: Моля свидетелката да отговори на въпроса.

Прокурорът: Госпожо Уайтхол, по време на телефонните ви разговори с Моли Карпентър Лаш през седмицата преди смъртта на съпруга й, тя изрази ли яростен гняв към него?

Джена: Да.

Прокурорът: Беше ли ви известна причината, поради която Моли Карпентър Лаш е разярена на съпруга си?

Джена: Отначало не. Питах я, но тя не искаше да ми каже. Обясни ми чак в неделя следобед.

Когато прочете разпита на Калвин Уайтхол, Фран реши, че нарочно или не, той е дал изключително унищожителни за Моли показания. „Прокурорът трябва да се е влюбил в него“ — помисли си тя.

Прокурорът: Господин Уайтхол, двамата с доктор Питър Блак сте посетили доктор Гари Лаш следобед на осми април, събота. Така ли е?

Калвин Уайтхол: Да, точно така.

Прокурорът: Каква беше целта на посещението ви?

Калвин Уайтхол: Доктор Блак ми беше казал, че е много загрижен за Гари. Гари през цялата седмица бил ужасно притеснен, затова ние решихме да отидем да го видим.

Прокурорът: Под „ние“ имате предвид…

Калвин Уайтхол: Ние с доктор Питър Блак.

Прокурорът: Какво се случи, когато отидохте у тях?

Калвин Уайтхол: Беше към пет часа. Гари ни покани в дневната. Беше приготвил поднос със сирене и бисквити и отвори бутилка вино. Наля ни и каза: „Струва ми се, че е време да се изповядам.“ После ни призна, че имал връзка с медицинска сестра в болницата на име Анамари Скали и че тя била бременна.

Прокурорът: Доктор Лаш страхуваше ли се от вашата реакция?

Калвин Уайтхол: Разбира се. Онази сестра беше едва двайсетинагодишна. Страхувахме се от усложненията — от процес за сексуален тормоз, например. В края на краищата Гари беше шеф на болницата. Благодарение на баща му, неговото име е символ на честност и рефлектира директно върху авторитета на болницата и „Ремингтън Хелт Мениджмънт“. Безпокоеше ни перспективата да избухне скандал, който да промени тази репутация.