Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Когато влезе в жилищния блок, където временно пребиваваше, тя видя, че Филип Матюс е изпълнил обещанието: си. При портиера я очакваше обемист пакет. Вътре беше цялата стенограма от процеса на Моли Лаш.

Нямаше търпение да започне с него, но знаеше, че ще се наложи да почака. Налагаше се първо да се заеме с други задачи, напомни, си Фран. Просто трябваше да напазарува нещо за ядене, да отиде до химическото чистене й до „Блумингдейл“, за да си купи чорапи и козметика.

Когато най-после приключи с всичко, си направи чаша чай, настани се на мекото кресло, опъна крака върху табуретката и разгърна стенограмата, минаваше четири и половина.

Четивото не можеше да се нарече приятно. Прокурорът представяше категорични, смразяващи аргументи: „Има ли следи от съпротива? Не… зейнала рана в главата на доктор Гари Лаш… разбит череп… Бил е ударен, докато е седял на бюрото с гръб към убиеца си… съвсем безпомощен… Уликите ще докажат, че по онази скулптура са открити кървавите отпечатъци на Моли Лаш, че лицето, ръцете и дрехите й са били покрити с неговата кръв… че не е имало следи от взлом…“

„Че не е имало следи от взлом“ — мислено повтори Фран. Очевидно полицаите наистина бяха проверили вратите. Но не се споменаваше нито дума за това дали са били отключени. Дали Филип Матюс бе обърнал внимание на това, зачуди се тя и подчерта този момент от показанията с жълт маркер.

„Моли Лаш не е убила съпруга си Гари Лаш. Наистина започвам да вярвам, че е така — помисли си Фран. — А сега, да направим следващата крачка. Да речем, че някой друг е убил Гари Лаш и е имал късмет, че когато се е прибрала и е открила съпруга си, Моли е била ужасно травматизирана и неволно е направила така, че е хвърлила цялата вина върху себе си. Тя е пипала оръжието на убийството, докосвала е съпруга си по лицето и главата, изцапала се е с неговата кръв… Изцапала се е с неговата кръв. Ако когато го е открила, все още е бил жив, Гари Лаш може да й е казал нещо. Ако в къщата е имало друг човек, Моли може да е пристигнала съвсем малко след като Гари е бил ударен… Дали го е заварила смъртно ранен, но все още жив — запита се Фран. — Това обяснява защо го е докосвала, защо по устата и лицето й е имало кръв. Дали се е опитала да му направи изкуствено дишане? Или това е било чак след като е осъзнала какво е извършила? Ако приемем, че е невинна, в момента някой друг трябва да е ужасно, ужасно нервен — осъзна Фран. Изведнъж я изпълни увереност, че Моли Лаш се намира в страшна опасност. Щом Гари е бил сам в къщата — която според полицията е била заключена, — и не е чул нападателя да влиза в кабинета, същото се отнася и за Моли — реши тя и вдигна телефонната слушалка. — Ще ме помисли за луда, но ще й позвъня.“

Моли й се стори припряна.

— Изглежда, че е време за срещи, Фран — поясни тя. — Филип Матюс ще дойде на вечеря, Джена и Кал настояха да наминат на по чашка. И току-що ми се обади Питър Блак. Той не се зарадва особено, когато по-рано му казах, че искаш да разговаряш с него, но сега се държа доста любезно. И той ще се отбие насам.

— Тогава няма да те задържам — отвърна Фран, — но научих от госпожа Бари, че ключалките на вратите не са сменяни, откакто сте купили къщата, така ли е?

— Точно така.

— Виж, мисля, че е най-добре да ги смениш.

— Не съм се сещала за това.

— Колко души имат ключове?

— Всъщност, ключът е само един. Входната и кухненската врата се отключват с един и същ ключ. Вратите на терасата и мазето винаги са затворени отвътре с резе. Имаше само четири ключа, този на Гари, моят и на госпожа Бари. Последният криехме в градината.

— Кой знае за ключа в градината?

— Никой, струва ми се. Оставяхме го просто за всеки случай и никога не сме го използвали. Гари не забравяше ключовете си, нито пък аз. Госпожа Бари никога не забравя нищо. Извини ме, Фран, но трябва да вървя.

— Моли, в понеделник повикай ключар. Моля те.

— Не ме заплашва опасност, Фран, освен…

— Освен ако не си имала късмета да се появиш на местопрестъплението и това да те е травматизирало до крайност. Сега обаче някой може да се страхува от спомените ти.

Фран чу, че Моли ахва в слушалката. После промълви:

— За пръв път от шест години насам някой допуска, че може да съм невинна.

— Значи разбираш защо искам да смениш ключалките, нали? Хайде, ще се видим в понеделник.

— Да, Добре. Дотогава може да имам нещо интересно за теб — отвърна Моли.

Какво ли искаше да каже, зачуди се Фран, докато затваряше.