Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Тя неодобрително стисна устни и си взе второ парче от кейка.

— Мина половин час преди адвокатът на Моли да слезе долу. Онзи същият, дето я защищаваше първия път.

— И какво стана после? — нетърпеливо попита Марта.

— Господин Матюс, адвокатът де, каза, че щял да направи изявление от името на клиентката си. Според него, предишната вечер Моли се била срещнала в ресторанта с Анамари Скали, защото искала да остави в миналото онази ужасна трагедия. Останали заедно петнайсетина-двайсет минути. Докато Моли плащала сметката, Анамари Скали си тръгнала. После Моли се качила в колата си и се прибрала направо вкъщи. Научила за смъртта на госпожа Скали от новините и изказва съболезнованията си на семейството. Но не знаела нищо повече.

— Една, ти видя ли Моли след това?

— Тя слезе долу веднага щом детективите си тръгнаха. Трябва да е слушала от коридора на втория етаж.

— Как се държеше?

За пръв път по време на разговора Една прояви някакво съчувствие към Моли.

— Ами, тя винаги си е затворена, но тази сутрин беше различна. Като че ли не съзнаваше какво става. Искам да кажа, че обикаляше наоколо като след смъртта на доктор Лаш, сякаш не е сигурна къде се намира и какво се е случило.

Първите й думи към господин Матюс бяха: „Те са убедени, че съм я убила, нали?“ После Фран Симънс ми каза, че трябвало да поговори с мен в кухнята, но всъщност просто не желаеше да чуя какво планират.

— Значи не знаеш за какво са приказвали? — попита Марта.

— Не, но се досещам. Полицията иска да знае дали Моли е убила онази медицинска сестра.

— Мамо, да не би някой да се е държал зле с Моли?

Сепнати, Една и Марта вдигнаха поглед и видяха, че Уоли е застанал на прага.

— Не, Уоли, няма такова нещо — успокоително отвърна икономката. — Не се тревожи. Просто й зададоха някои въпроси.

— Искам да я видя. Тя винаги е била много мила с мен. Доктор Лаш се държеше зле с мен.

— Стига, Уоли, няма да говорим за това — нервно каза Една е надеждата, че Марта не е обърнала внимание на гнева на сина й и че не е забелязала ужасното изражение, разкривило лицето му.

Той отиде до плота и се обърна с гръб към тях.

— Вчера Уоли се отби при мен — прошепна Марта. — Приказваше, че искал да посети Моли Лаш. Навярно няма да е зле да го заведеш при нея. Може пък това да го успокои.

Една не я слушаше. Цялото й внимание бе насочено към сина й. Разбираше, че рови в чантата й.

— Какво правиш, Уоли? — остро попита тя.

Той се завъртя към нея и протегна връзка ключове.

— Просто взимам ключа на Моли, мамо. Обещавам ти, този път ще го върна.

В понеделник следобед сервитьорката Гладис Флугъл с готовност придружи детектив Ед Грийн до сградата на съда в Стамфорд, за да разкаже за срещата между Анамари Скали и Моли Карпентър Лаш.

Като се мъчеше да скрие удоволствието от почтителното отношение към нея, Гладис позволи на детектива да я въведе в съда. Там ги посрещна друг млад мъж, който се представи като Виктор Пакуел, прокурор. Той ги покани в стая с голяма маса и попита Гладис дали желае кафе, кола или вода.

— Не се притеснявайте, госпожо Флугъл. Можете много да ни помогнете — увери я той.

— Тъкмо затова съм тук — усмихнато отвърна тя. — Кола. Диетична.

Лицето на петдесет и осем годишната Гладис беше покрито с дълбоки бръчки, резултат от четирийсет години пушене. Корените на яркочервената й коса бяха сиви. Благодарение на пристрастеността й към пазаруването по Интернет тя постоянно имаше дългове. Никога не се бе омъжвала, нито пък имаше сериозни приятели. Живееше със свадливите си възрастни родители.

Когато превали четирийсетте и после почти незабелязано навърши петдесет, Гладис Флугъл откри, че перспективите й изобщо не са розови. Вече не беше убедена, че някой ден ще й се случи нещо хубаво. Цял живот търпеливо чакаше нещо вълнуващо, но то все не идваше. Досега.

Тя искрено обичаше работата си, но през годините започна да се държи от време на време рязко с клиентите. Болеше я, когато виждаше двойки, вплели пръсти през масата, или родители, излезли да отпразнуват някакъв повод с децата си. Знаеше, че никога няма да има такава възможност.

Задълбочаването на този проблем й костваше няколко уволнения и накрая Гладис се озова в „Морски фар“, ресторант с лоша храна и оскъдна клиентела. Мястото като че ли съответстваше на личността й.

В неделя вечер беше особено раздразнителна, тъй като другата постоянна сервитьорка си бе взела болнични и се налагаше да поеме смяната й.