Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Тя се изправи, отиде в кухнята и се върна със сутрешния вестник.

— Сигурно вече си го видяла. Такива публикации ще ме преследват до края на дните ми.

— Видях го. — Джена бутна вестника настрани и стисна ръцете на Моли. — Виж, и болниците, също като хората, могат да изгубят репутацията си заради скандали. Всички истории за смъртта на Гари, включително за връзката му с млада медицинска сестра, последвани от процеса, нанесоха страхотен удар на болницата „Лаш“. Тя е полезна за обществото и „Ремингтън Хелт Мениджмънт“ процъфтява в момент, в който много други здравноосигурителни фондове затъват все по-надълбоко. Моля те, заради самата теб, заради болницата, разкарай онази Фран Симънс и забрави за Анамари Скали.

Моли поклати глава.

— Просто го обмисли, Моли — настоя Джена. — Знаеш, че независимо от всичко, ще продължа да те подкрепям, но моля те, поне го обмисли.

— Отиваме в града и аз се подлагам на пълен ремонт в онзи салон. Нали?

Джена се усмихна.

— Чудесно. — Тя се изправи. — Е, най-добре да си тръгвам. Кал ме чака.

Хванати за ръка, двете се насочиха към вратата. Вече стиснала бравата, Джена се поколеба и каза:

— Понякога ми се иска да можем да се върнем в „Крандън“ и да започнем всичко отначало, Мол. Тогава животът беше много по-лесен. Кал не е като нас с теб. Не играе по същите правила. Всеки, заради когото губи пари, се превръща в негов враг.

— Включително и аз ли? — попита Моли.

— Боя се, че е така. — Джена отвори вратата. — Обичам те, Моли. Непременно заключи и включи алармената система.

Когато Фран постъпи в кабелния канал, Тим Мейсън, трийсет и шест годишният спортен коментатор в НАФ-ТВ, беше на почивка. Израснал в Гринидж, той бе живял там и впоследствие, в продължение на една година, докато работеше като стажант-репортер в „Гринидж Таим“. Тъкмо тогава беше осъзнал, че го интересуват спортните страници и затова се прехвърли във вестник в северната част на щата Ню Йорк.

Скоро вече работеше в местната телевизия и няколкото премествания през следващите дванайсет години го бяха довели до големия му пробив в спортния отдел на НАФ. Едночасовите вечерни новини на канала се изкачваха в рейтинга на трите съседни щата и Тим Мейсън бързо стана известен като най-добрият от новото поколение спортни коментатори.

Слаб, с асиметрично лице, излъчващо момчешки чар, приветлив и спокоен по природа, Тим разпалено коментираше и обсъждаше спортните събития, което пораждаше искрени симпатии между него и страстните запалянковци.

Когато следобеда след завръщането си от почивка се отби в кабинета на Гюс Бранд, той за пръв път се срещна с Фран Симънс. Тя още не бе съблякла шлифера си и разказваше на Гюс за сутрешния си разговор с Моли Лаш.

„Познавам я — помисли си Тим, — но откъде?“

Блестящата му памет незабавно го снабди с нужните факти. Беше постъпил в „Гринидж Таим“ същото лято, през което изправен пред неизбежно разобличаване, баща й Франк Симънс се бе самоубил. В Гринидж се говореше, че бил блюдолизец и че отклонил парите, за да направи удар на борсата. Скандалът обаче бързо заглъхна, когато съпругата и дъщерята на Симънс се преместиха.

Докато гледаше привлекателната жена, в която се бе превърнала Фран, Тим откри, че изпитва любопитство що за човек е. Ако беше на нейно място, той не би избрал да разследва случая с Моли Лаш в Гринидж. Но не беше, разбира се, и нямаше представа какво изпитва след всички тези години Фран Симънс при спомена за самоубийството на баща си.

„Онзи негодник остави жена си и малката си дъщеря да му сърбат попарата — помисли си Тим. — И пое по пътя на страхливците.“ Самият той за нищо на света не би го направил. Ако изпаднеше в такова положение, щеше да отведе някъде семейството си и после да понесе отговорността за постъпките си.

Беше отразил погребението в „Таим“ и си спомняше, че след службата видя Фран и майка й да излизат от църквата. Тогава тя беше още девойче със сведени очи и дълга коса, която засенчваше лицето й. Сега Фран Симънс се бе превърнала в изключително привлекателна жена и Тим откри, че се ръкува прямо, има топла усмивка и го гледа право в очите. Знаеше, че тя не може да прочете мислите му, но докато стискаше дланта й се почувства неловко.

Той се извини, че ги е прекъснал.

— По това време Гюс обикновено е сам и се мъчи да открие какво ще прецакаме по новините. — Тим се завъртя и понечи да излезе, но Фран го спря.

— Гюс ми каза, че семейството ти живеело в Гринидж и че си израснал там — рече тя. — Познаваше ли семейство Лаш?