Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Тя слезе в дневната и запали газовата камина. Когато си бяха вкъщи, двамата с Гари обичаха вечер да гледат заедно стари филми. Колекцията му от касети все още изпълваше лавиците.

Замисли се за хората, на които трябваше да телефонира, за да ги помоли да окажат съдействие на Фран Симънс. Не беше сигурна в един от тях. Не искаше да търси Питър Блак в службата му, но все пак трябваше да го накара да поговори с Фран, затова реши да му се обади вкъщи. При това тази вечер. Не, още сега.

През последните години почти не се беше сещала за Педро, но когато чу гласа му, я връхлетяха спомените за вечерните събирания на Питър. Често бяха само шестимата — Джена и Кал, Питър и тогавашната му жена или приятелка, тя й Гари.

Не го обвиняваше за това, че не желае да има нищо общо с нея след случилото се. Знаеше, че самата тя навярно би реагирала по същия начин, ако някой убиеше Джена. Старите приятелства бяха най-здрави.

Почти очакваше икономът да й каже, че Питър го няма и се изненада, когато й отговори. Макар и колебливо, Моли набързо му предаде каквото трябваше:

— Утре ще ти позвъни Фран Симънс от НАФ-ТВ, за да си уреди среща с теб. Готви предаване за смъртта на Гари. Ще го излъчат по „По истински случай“. Не ме интересува какво ще й кажеш за мен, Питър, но те моля да се срещнеш с нея. Трябва да те предупредя за нещо. Фран спомена, че щяло да е най-добре, ако й помогнеш, в противен случай щяла да мине и без теб.

Моли млъкна и зачака.

— Мислех, че ще проявиш благоприличие и ще оставиш мъртвите на мира, Моли — след продължително мълчание тихо отвърна Питър Блак. Гласът му звучеше напрегнато, макар че едва доловимо заваляше думите. — Не смяташ ли, че доброто име на Гари заслужава да не изваждат от килера онази история за Анамари Скали? Ти плати нищожна цена за деянието си. Предупреждавам те, че накрая ти ще си губещата, ако някакво евтино телевизионно предаване отново разчепка престъплението, и то в национален ефир…

Звъненето на вратата почти заглуши изщракването на слушалката.

През следващите два часа Моли се чувстваше така, като че ли отново живее нормално. Джена донесе не само вечеря, но и бутилка от най-доброто „Монтраше“ 4 4 Сухо бяло бургундско вино. — Б.пр. на Кал. Двете пиха вино в дневната, после вечеряха на малката масичка. Джена почти не я остави да говори и й разказа плановете, които бе замислила за приятелката си. Моли трябвало да отиде в Ню Йорк, да прекара няколко дни в тамошния им апартамент, да обходи магазините и да посети новия модерен козметичен салон, който наскоро открила, и където за нула време щели да я превърнат в нов човек.

— Коса, лице, нокти, тяло — всичко! — триумфално изреди Джена. — Вече съм решила да си взема отпуска и да те придружа. — Тя се усмихна. — Кажи ми честно, изглеждам доста добре, не мислиш ли?

— Ти си жива реклама на диетата, която спазваш — съгласи се Моли. — Някой ден ще последвам съвета ти. Но не сега. — Тя остави чашката си с кафе. — Джен, днес тук беше Фран Симънс. Сигурно си я спомняш. Бяхме съученички в „Крандън“.

— Баща й се самоуби, нали така? Защото беше задигнал парите за библиотеката.

— Точно така. Сега е репортерка в НАФ-ТВ. Ще направи предаване за смъртта на Гари по „По истински случай“.

Джена Уайтхол не се и опита да скрие стъписването си.

— Моли, не!

Моли сви рамене.

— Не очаквах да ме разбереш дори и ти. Зная, че няма да одобриш и друго. Джена, решила съм да се видя с Анамари Скали. Знаеш ли къде е?

— Ти си полудяла! Защо, за Бога, искаш да се срещнеш с онази жена? Като си помислиш… — Гласът на Джена секна.

— Като си помислиш, че ако не се беше сваляла на съпруга ми, той все още можеше да е жив ли? Това искаше да кажеш, нали? Съгласна съм, но просто трябва да се срещна с нея. Още ли живее тук?

— Нямам представа къде е. Доколкото разбрах, приела е предложението на Гари да напусне града и оттогава никой не я е виждал. Щяха да я призоват да свидетелства в съда, но след като ти се призна за виновна, вече нямаше нужда.

— Джен, искам да помолиш Кал да накара хората си да я открият. И двете знаем, че Кал може да направи всичко или поне да намери някой, който да го свърши вместо него.

От години се шегуваха с тази дарба на съпруга й, но сега Джена не се засмя.

— Това не ми харесва! — с напрегнат глас откликна тя.

Моли си помисли, че разбира причините за неохотата й.

— Трябва да ти кажа нещо, Джена. Аз платих цената за смъртта на Гари, независимо дали съм виновна за нея. Смятам, че съм си заслужила правото да зная какво всъщност се е случило онази вечер и защо. Трябва да се опитам да проумея собствените си постъпки и реакции. Може би после ще съм в състояние да продължа нататък. Трябва да се помъча да си изградя нещо, което поне да прилича на нормален живот.