Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Фран кимна, влезе в кабинета и застана на посоченото място.

В коридора нямаше килим и тя чу стъпките й. Няколко секунди по-късно Моли извика от фоайето името й.

С други думи искаше да й покаже, че ако е бил жив, Гари е щял да я чуе, помисли си Фран.

Моли се върна.

— Нали ме чу да те викам, Фран?

— Да.

— Гари ми позвъни в Кейп. Умоляваше ме да му простя. Но аз не исках да говоря с него. Казах му само, че ще се видим в неделя към осем вечерта. Малко подраних, но въпреки това той трябва да ме е чакал. Не смяташ ли, че ако беше в състояние, щеше да се изправи или поне да завърти глава, когато ме чуе? Не е логично да не ми обърне внимание. Килимът на пода не покриваше цялата стая както този сега. Даже да не ме е чул, нямаше начин да не разбере, че съм влязла. И щеше да се обърне. Искам да кажа, кой не би го направил?

— Какво отговори адвокатът ти, когато му разказа това? — попита Фран.

— Че Гари може просто да е задрямал на бюрото си. Филип дори намекна, че биха могли да го използват срещу мен, защото щели да заявят, че съм се вбесила, след като не ми е обърнал внимание.

Моли сви рамене.

— Добре, аз бях дотук. Сега ще те оставя ти да задаваш въпросите. Тук ли предпочиташ да останем или ще ти е по-удобно в другата стая?

— Ти решаваш, Моли — отвърна Фран.

— Тогава нека останем тук. На местопрестъплението. — Каза го абсолютно безизразно и без да се усмихва.

Двете седнаха на канапето. Фран извади касетофона си и го постави върху масата.

— Надявам се, няма да възразиш, ако запиша разговора ни.

— Така и предполагах.

— Моля те, имай предвид, Моли, че единственият начин, по който бих могла да ти навредя с това предаване, е като завърша с нещо от рода на: „Убедителните доказателства сочат, че макар Моли Лаш да не си спомня дали е убила съпруга си, изглежда за случилото се няма друго обяснение.“

В очите на Моли за миг проблеснаха сълзи.

— Това няма да изненада никого — безизразно отвърна тя. — И без това всички смятат така.

— Но в случай, че действително има друг отговор, аз ще съм в състояние да ти помогна единствено ако през цялото време си абсолютно искрена с мен. Моля те, не отклонявай въпросите ми, колкото и да са неудобни.

Моли кимна.

— За пет и половина години в затвора се научих какво означава да нямаш право на никакъв личен живот. Щом успях да оцелея там, ще се справя и с твоите въпроси.

Госпожа Бари поднесе кафето. Изражението й ясно показваше, че не одобрява присъствието им в тази стая. Фран имаше чувството, че икономката се опитва да закриля Моли, но по време на процеса тъкмо тя бе дала най-уличаващите показания срещу нея. „Госпожа Бари определено е в списъка на хората, които искам да интервюирам“ — помисли си репортерката.

През следващите два часа Моли Лаш отговаряше на въпросите й видимо без никакво колебание. От отговорите й Фран научи, че момичето, което бе познавала бегло, се е превърнало в жена, която скоро след колежа се е влюбила и омъжила за красив, десет години по-възрастен от нея лекар.

— Започнах работа на ниска длъжност във „Вог“ — разказа й Моли. — Харесваше ми и доста бързо се изкачвах нагоре. Но после забременях и направих спонтанен аборт. Реших, че е заради напрежението в службата, затова напуснах. — Тя замълча за миг. — Толкова исках да имам дете — тихо продължи Моли. — През следващите четири години се опитвах да забременея, но накрая история се повтори.

— Какви бяха отношенията ви със съпруга ти, Моли?

— Преди щях да отговоря „безупречни“. Гари толкова ме подкрепяше след втория аборт. Винаги говореше колко съм му помагала, твърдеше, че без мен нямало да успее да създаде „Ремингтън Хелт Мениджмънт“.

— Какво е имал предвид?

— Моите връзки, предполагам. Връзките на баща ми. Много му помогна Джена Уайтхол. Тогава още се казваше Греъм — сигурно си я спомняш от „Крандън“.

— Спомням си я. — Още една от многото, помисли си Фран. — Последната година беше председателка на нашия клас.

— Точно така. Винаги сме били големи приятелки. Джена ме запозна с Гари и Кал на прием в кънтри клуба. По-късно Кал стана бизнес партньор на Гари и Питър Блак. Той е финансов магьосник и успя да накара няколко важни компании да подпишат договори с „Ремингтън“. — Тя се усмихна. — Е, и баща ми помогна.

— Искам да разговарям със семейство Уайтхол — каза Фран. — Ще ми съдействаш ли да го уредим?

— Да, и аз искам да го направиш.

Фран се поколеба.

— Да поговорим за Анамари Скали, Моли. Къде е сега тя?