Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

— Досетих се — усмихна се той. — А тя сигурно е запазила името Райдър по настояване на Милбърг. Помолил я е да не разкрива факта, че се е омъжила повторно.

Одет потвърди с кимване.

— Мама се запозна с него преди около седем години. По това време живеехме в Хароугейт. Виждате ли, мама разполагаше с малко пари, а според мен господин Милбърг е смятал, че са много повече. Беше страшно мил. Каза на мама, че има голямо предприятие в Лондон. Мама вярва, че е заможен.

Тарлинг подсвирна.

— Ясно — заключи той. — Милбърг е крал от работодателя си и е харчил парите за майка ви.

Одет поклати глава.

— Това само отчасти е вярно — каза тя. — Мама е неволен съучастник. Той купи къщата в Хартфорд и я обзаведе богато. Допреди година, докато не го убедих да се откаже от тях и да заживее по-скромно, държеше две коли. Вие, господин Тарлинг, не знаете какво означаваха за мен тези години, откакто открих колко ще затъне майка ми, щом се разкрият неговите злодеяния.

— Как ги открихте?

— Беше скоро след сватбата — обясни момичето. — Веднъж влязох в универсалния магазин „Лайн“ и една продавачка се държа грубо с мен. Не бих обърнала особено внимание, ако досадният управител на секцията не я уволни веднага, а когато го помолих да върне на работа момичето, той настоя да отида при управителя на магазина. Въведоха ме в кабинета му и когато видях там господин Милбърг, си дадох сметка, че води двойствен живот. Принуди ме да не издавам тайната му, обрисува ужасяваща картина на онова, което би се случило, и заяви, че ако отида на работа в магазина и му помогна, ще оправи всичко. Каза ми, че е направил големи капиталовложения и щял да използва тези пари да покрие злоупотребите. Затова постъпих на работа в универсалния магазин „Лайн“, но от самото начало той наруши обещанието си.

— Защо ви сложи там? — попита Тарлинг.

— Ако бе назначил друг, той би могъл да го уличи — отговори момичето. — Знаеше, че ревизията ще започне от моята секция, и искаше да има там човек, който да го предупреждава. Не ми го разкри, но се досетих какво му е хрумнало…

Момичето разказа за живота, който е водило, за униженията, които е изпитало, знаейки срамната си роля.

— От самото начало му станах съучастничка. Вярно, не съм крала, но приех работата, за да му помогна, да поправя тежката си простъпка и да спестя на майка си срама и страданията, които биха последвали, ако лъснеше истинският характер на Милбърг. — Момичето погледна към него с тъжна усмивка. — Почти нямам усещането, че говоря на детектив — рече то. — Всичко, което преживях през тези години, е било напразно, но каквито и да са последиците, истината трябва да излезе наяве. — Одет замълча, сетне додаде: — А сега ще ви разкажа какво се случи вечерта, когато бе извършено убийството.

Настъпи дълбоко мълчание. Тарлинг почти чувстваше как сърцето му блъска в гърдите.

— След като напуснах универсалния магазин „Лайн“ — продължи момичето, — бях решила, преди да си потърся работа, да прекарам два-три дни при мама. Господин Милбърг ходеше в Хартфорд само за края на седмицата, а при онова, което знаех, не бих стояла в една къща с него. Напуснах жилището си към шест и половина същата вечер, но не съм съвсем сигурна за часа. Явно е било някъде около това време, защото смятах да хвана влака за Хартфорд в седем часа. Стигнах на гарата и си купих билет, но когато се навеждах да си взема чантата, почувствах нечия ръка върху своята, обърнах се и видях господин Милбърг. Беше много развълнуван и объркан, помоли ме да взема по-късен влак и да отида с него във Флорентинския ресторант, където бил наел сепаре. Каза ми, че има много лоши новини и аз трябва да ги науча. Оставих чантата си на гардероб, тръгнах с него и по време на вечерята — всъщност пих само чаша чай — той ми каза, че бил на ръба на катастрофата. Обясни ми, че господин Лайн повикал детектив (това сте били вие) и имал намерение да го разобличи, но ми бил толкова ядосан, че засега не му било до Милбърг. „Само ти можеш да ме спасиш“, заяви Милбърг. „Така ли? — изненадах се аз. — Как бих могла да ви спася?“ — „Поеми отговорността за кражбите върху себе си — гласеше отговорът му. — Майка ти е забъркана в тази работа.“ — „Тя знае ли?“, попитах и той кимна утвърдително. По-късно разбрах, че ме е лъгал и е злоупотребил с обичта ми към мама. Бях замаяна и ужасена при мисълта, че бедната ми мила майчица, би могла да бъде замесена в този ужасен скандал. Когато Милбърг ми предложи да напиша под негова диктовка самопризнание и докато всичко отшуми, да замина с първия влак за Европа, се съгласих с кроежите му, без да възразявам.