Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

Търсеше начин да избегне отговорността и да гарантира безопасността си. Макар Тарлинг да не го разбираше, Милбърг се бе уплашил доста и правеше последен опит да запази любимия си начин на живот, онзи лек и разкошен живот, за осигуряването на който беше рискувал толкова много.

Милбърг живееше в ужас, че Одет Райдър може да го издаде, и воден от паническия си страх, че тя е разкрила всичко на детектива, докато той я е прибирал от Ашфорд в Лондон, се престраши и се опита да го накара да млъкне — него, мъжа, на когото предполагаше, че тя се е доверила.

Изстрелите в мъгливата нощ, които за малко не сложиха край на кариерата на Джак Тарлинг, се обясняваха с ужаса на Милбърг, че ще бъде разкрит. Само един човек на този свят, само един жив човек би могъл да го изправи на подсъдимата скамейка и ако Одет го предадеше…

Тарлинг положи момичето на една кушетка. Влезе бързо в спалнята и запали лампата, за да налее чаша вода. Така даде шанс на Милбърг. В дневната гореше слаб огън. Той бързо грабна самопризнанието от пода и го пъхна в джоба си.

На една масичка имаше кутия с принадлежности за писане. Милбърг взе от нея бланка на хотела, смачка я и я пъхна в огъня. Когато Тарлинг се върна, тя пламтеше.

— Какво правите? — попита детективът и застана до дивана.

— Изгарям признанието на младата дама — отвърна спокойно Милбърг. — Не смятам, че е желателно…

— Почакайте — прекъсна го също така спокойно Тарлинг.

Сложи по-ниско главата на момичето, напръска лицето му с вода, то отвори очи и потръпна.

Тарлинг го остави за секунда и отиде при огъня. Листът беше изгорял, ако не се брои едно ъгълче, което той вдигна много предпазливо, огледа го, после огледа и стаята. Видя, че кутията е пипана, и се засмя. Смехът му не беше нито радостен, нито весел.

— Значи така, а? — рече детективът, отиде при вратата, затвори я и опря гръб на нея. — А сега, Милбърг, можете да ми дадете самопризнанието, което държите в джоба си.

— Изгорих го, господин Тарлинг.

— Лъжете — каза Тарлинг спокойно. — Знаете много добре, че няма да ви пусна да си отидете със самопризнанието в джоба, и се опитвате да ми хвърлите прах в очите, като изгаряте лист хартия. Дайте ми самопризнанието…

— Уверявам ви… — започна Милбърг.

— Дайте го — отсече пак детективът и с крива усмивка Милбърг бръкна в джоба си и измъкна смачкания лист. — А сега, след като толкова държите да видите как гори — продължи Тарлинг, — ще ви дам тази възможност.

Прочете декларацията отново и я сложи в огъня, изчака, докато се превърна в пепел, а сетне разрови пепелта с ръжена и заяви весело:

— Ето това е.

— Надявам се, че съзнавате какво направихте — наежи се Милбърг. — Унищожихте доказателствения материал, който, след като сте представител на закона…

— Я стига! — пресече го Тарлинг.

За втори път тази нощ отключи вратата и широко я отвори.

— Милбърг, можете да си вървите, зная къде да ви намеря, когато ми потрябвате — заповяда му той.

— Ще съжалявате — рече Милбърг.

— Далеч не толкова, колкото ще съжалявате вие, след като приключа с вас — отвърна му Тарлинг.

— Ще отида право в Скотланд Ярд — изсъска Милбърг, блед от ярост.

— На всяка цена го направете — отзова се хладно детективът — и бъдете така добър да ги помолите да ви задържат, докато дойда.

С тази реплика той затвори вратата след отдалечаващия се управител.

Одет седеше на ръба на дивана, с очи, вперени в човека, който я обичаше.

— Какво сте направили? — поиска да знае тя.

— Унищожих скъпоценното ви самопризнание — заяви бодро Тарлинг. — Докато бях в спалнята за вода, ми хрумна, че то може да е направено под натиск. Прав ли съм?

Одет кимна.

— А сега изчакайте да се пооправя и ще ви отведа у дома.

— Да ме отведете у дома ли? — сепна се момичето. — Не, в никакъв случай. Тя не бива да разбере.

— Напротив, трябва да разбере. Не зная какво не бива да разбира — продължи Тарлинг леко усмихнат, — но вече се събраха прекалено много загадки, а така не може да продължава.

Одет се изправи, отиде до камината, опря лакти на полицата над нея и отметна глава.

— Ще ви кажа всичко, което зная. Може и да сте прав — заяви тя. — Събраха се прекалено много загадки. Веднъж ме попитахте кой е Милбърг.

Обърна се в профил към него.

— Повече няма да ви задавам този въпрос — каза спокойно Тарлинг. — Аз зная.

— Знаете ли?

— Да, Милбърг е вторият съпруг на майка ви.

Очите й широко се разтвориха.

— Как открихте?