Едгар Уолъс - Летящата бригада

Ан не предполагаше, че я следят. Тя бавно се движеше напред, като се спираше по витрините. Една особено я очарова — с шапки и дрехи за тропическите страни. Както стоеше така, един добре облечен човек с вид на военен се блъсна в нея. Той веднага се извини, свали шапка и продължи пътя си. Ан скоро забрави този инцидент.

— Извинете, мис.

Гласът беше груб и авторитетен и тя инстинктивно позна, че е детектив.

— Виждали ли сте по-рано този човек? — Той посочи човека с кожената яка.

Ан учудено поклати глава.

— Не, никога не съм го виждала.

— Предлагали ли сте му нещо за продан?

— Нещо за продан? — попита тя. — Разбира се, не. Нямам нищо за продаване.

— Не сте ли му предлагали два пакета кокаин от чантата си?

— Разбира се, не! — каза Ан обидено. — Нямам нищо в моята…

Тя погледна на тротоара. Чантата й лежеше отворена и празна. За щастие, парите й бяха в един джоб отстрани. Едва тогава си спомни за военния.

— Аз съм ограбена — каза тя. — Един човек се блъсна в мен…

Тя разправи инцидента и детективът разбра истината, но въпреки това й предложи да го придружи до участъка.

Нейният обвинител имаше желание да избяга, но полицаят беше подготвен за това.

— Върви пред мен — каза той и онзи неохотно се съгласи.

Като пристигна в участъка, Ан узна цялата история. Човекът с кожената яка се беше оплакал, че тя му предлагала два пакета кокаин и се кълнял, че видял още дузина пакетчета в чантата й. Той се беше оплакал на първия детектив, когото видял, и резултатът беше, че спряха Ан.

Този ден, изглежда, не беше щастлив за обвинителя, защото в участъка се намираше един детектив, специалист по подземния свят, който веднага го позна и поздрави като стар клиент.

— Много съжалявам, мис Перимен — каза човекът, който я беше арестувал, — но очевидно полицията е била измамена. Бихте ли ми описали човека, който се блъсна във вас?

Тя описа човека, който приличаше на военен и полицаят се усмихна.

— Познавам го — каза той.

Като напускаше участъка, онзи, който я беше обвинил, искаше да я последва, но една ръка го спря.

— Вие оставате — каза полицаят с весела усмивка.

— Под какво обвинение? — попита обиденият и научи, че на другата сутрин ще трябва да отговаря за „опит да заблуди полицията“.

Детективът, който доведе Ан в участъка, я изпрати до улицата. Тя помисли, че това е много учтиво от негова страна, а когато той спомена, че работи с Брадлей, тя с известно неудобство констатира, че не е съвсем непозната в полицейските кръгове.

— Не мога да разбера защо този човек ви обвини — каза той. — Той е трябвало да бъде абсолютно сигурен, че имате „кок“ със себе си.

— Но това е абсурдно… — почна тя.

— Не е толкова абсурдно, колкото мислите, мис Перимен. Мисля си, дали не е поставил по-рано няколко пакета в чантата ви, за да може да ви обвини. Оставяли ли сте някъде чантата си?

Ан изведнъж си спомни.

— Да, забравила я бях в чайната.

— Бяхте ли с някого?

Тя се поколеба.

— С никого.

Тайзър беше, разбира се. Първото й впечатление беше, че той е целял да напакости на Брадлей чрез нея.

Когато се прибра в къщи, вратата на Марк беше отворена и вероятно той я беше наблюдавал от прозореца, когато идваше.

— Влез за момент, Ан, ако искаш.

В тона му нямаше нищо заповедническо.

— Не се страхувай: къщата е пълна със слуги и слугини.

Той затвори вратата след нея и я последва до столовата, която беше започнала да придобива неприветлив вид. Марк Мак Джил затвори вратата.

— Защо те арестуваха? — попита той.

Тя му разправи точно фактите.

— Ходи да пиеш чай и забрави чантата си? Кой беше с теб?

Да му каже ли? Нямаше голяма вреда, макар че беше решила да не издава двойната роля на Тайзър.

— Тайзър — каза тя. — Не мога да си представя, че би направил нещо толкова долно.

Марк сви устни, като че ли се готвеше да свири.

— Тайзър, а?

— Не мисля… — почна тя.

— Разбира се, той е бил. — Очите му се свиха.

— Защо би го направил?

— Защо би го направил! — изсъска той. — Защото е плъх и знае, че ако те арестуват, ще привикат и мен. Тайзър е Великия Непознат: открих това днес, докато теб те нямаше. Опита ли се да купи моя човек от Кардиф?

Ан въздъхна.

— Не знам какво се опита да купи. Толкова съм потресена от тази ужасна работа — ще се радвам да се махна оттук.

— Отиваш ли в Париж? — Той я гледаше внимателно.

— Мисля.

— Не си сигурна, а? Твоето положение в Лондон ще бъде твърде несигурно, нали, Ан? В края на краищата ти си спечелила известна репутация в полицейската главна квартира, а това няма да бъде добре за Брадлей, когато се ожениш за него.