Едгар Уолъс - Летящата бригада

Ан бе свършила с вечерята и пиеше кафето си, когато Марк телефонира.

— Не знам какво става с Тайзър, изглежда ми като нервна криза. Работил е твърде много в Почивния дом и мисля, че компанията там няма много добро влияние върху него. Надявам се, той не те е разтревожил?

Той чу смеха й и се почувствува облекчен.

— Бях забравила за това. Не го обичам много, той пие, а такива хора не харесвам.

Марк не каза нищо за Ли Жозеф. Имаше толкова неща в Марк, които бяха за възхищение. Кой, освен него би отделил от печалбите си нещо за моралното издигане на по-малко щастливите нарушители на закона? Разгледана спокойно, имаше нещо твърде комично в тази идея и въпреки това Почивният дом бе напълно завършена работа. Марк бе купил един хотел и за огромна сума го бе мебелирал, за да бъде използуван от стари бивши осъдени. Тук, за минимална сума, всеки старик от „бившите“ бе намерил легло и храна. „Моята забавна мания“ — се изразяваше Марк за това и въпреки че всичко му костваше пет хиляди на година, той смяташе парите за целесъобразно похарчени.

Тя харесваше всичко това и би жертвала една нощ седмично, за да помага, но той не искаше такава жертва.

— Не желая да свързват името ти с моето — казваше той. — Един прекрасен ден ще ме хванат и искам ти да си далеч от това.

Това беше така свойствено нему — тя му беше благодарна.

— Донеси си кафето тук, искам да поговорим — предложи той, когато тя му каза с какво се занимава.

Чакаше я на вратата, за да поеме чашата й.

— Тайзър става от ден на ден по-невъзможен. При целия този алкохол, който поглъща, би трябвало вече да е мъртъв — каза той. — Трябва да търсим нов главен помощник.

— Аз не го обичам — призна тя.

— Радвам се за това. Дошла му е нова фиксидея — „Летящата бригада“! Всеки срещнат автомобил той мисли за полицейски. Иска да напусне работа и аз съм склонен да се съглася.

Това беше благоприятен случай.

— Мисля, че ти имаш най-различни видове агенти и довереници, срещала съм няколко, които съвсем не изглеждат търговци на захарин! Никога не съм се мъчила да разбера как избираш хората си, пренасянето всъщност не е много трудно! Но винаги съм мислила, че Тайзър е добър човек, макар че не го обичам. Дошла съм до убеждението, че добрите хора не са интересни за мен.

Той бе учуден от впечатлението, което й произведе предложението му.

— Той не е лош човек, но и най-добрите хора понякога са склонни да измамят митничарите. Не знам дали аз съм голям грешник, но сигурно и той не се мисли за такъв. Всичко това ми напомня, че ще искам от теб да занесеш тази нощ един пакет в Оксфорд. Ще ти дам план на пътя с означение на мястото, където ще те чакат.

— А „Летящата бригада“? — подхвърли тя.

Но Мак Джил се усмихна.

— Надявам се на много неща от приятелството ти с Брад. Той никога не би те арестувал, а ако го направи — добре, тогава се надявам на теб, Ан. Твърде много хора биха отишли в затвора, ако ти заговориш…

Тя се усмихна.

— Ако аз заговорех! Всъщност, ти имаш не по-малко работа с „Летящата бригада“.

Столовата беше в полутъмнина, само две лампи с абажур, едната на писалището, другата на един шкаф до вратата, я осветяваха. Нощта бе студена и червеният пламък в камината привличаше. Тя седна на малко столче пред нея и простря ръце към огъня. Дълго време гледа замислено червената жар.

— Не е ли странно, че всеки път, когато споменавахме името на Ли Жозеф…

— Ли Жозеф, изглежда, е станал призрак — каза той и промени темата, но само за малко. Скоро пак заговориха за стария евреин, който притежаваше „Леди Стерс“, тази полуразрушена къща.

— Сигурен ли си, че Ли Жозеф е действително мъртъв?

Той си пое дълбоко въздух. Никой по-добре от него не знаеше, че Ли Жозеф е мъртъв.

— Аз… — почна той, когато се чу звънецът на телефона в спалнята му.

В апартамента имаше два телефона и от тези двата сега звънеше този, който Марк никога не обичаше да чува.

Той имаше няколко отлични агенти — отлични в качеството на работата им, макар че думата отлично понякога не съвпада с истинското качество — и те винаги го викаха на телефон, който не беше отбелязан в телефонния указател.

Той излезе, като затвори вратата зад себе си.

Ан го погледна, когато той отново влезе в стаята.

— Ще ходя ли в Оксфорд или другаде?

— Не зная. — Гласът му беше остър и тя се изненада.

— Случило ли се е нещо, Марк?

— Нищо особено, само един от хората ми съобщи, че Бригадата е тази вечер вън и може да дойде тук.