Линуд Баркли - Няма време за сбогом

Чух, че навън се тресна вратата на кола.

— И аз имам видение. — Докоснах с пръсти слепоочията си. — Виждам съпругата си, която всеки момент ще влезе през онази врата.

Така и стана. Синтия огледа всекидневната, без да пророни дума.

— Здравей, скъпа — безцеремонно рекох аз. — Помниш ли Кийша Цейлон, най-великата ясновидка в света? Искаше да продаде прозренията си за миналото, затова в последен измъчен опит да измъкне хиляда долара от нас скалъпи видение за бъдещето на Грейс. Опитва се да използва най-големите ни страхове, когато сме в отчаяно положение. — Погледнах ясновидката. — Нали така?

Тя не отговори.

— Какво стана в погребалното бюро? — обърнах се аз към Синтия, а после отново към врачката. — Леля й почина. Избрали сте абсолютно неподходящ момент.

И сетне нещата се развиха мълниеносно.

Синтия сграбчи жената за косите, издърпа я от дивана и я изблъска към външната врата.

Лицето й се зачерви от гняв. Кийша Цейлон беше едра, но Синтия я влачеше, сякаш бе сламена кукла. Без да обръща внимание на писъците и потока от обидни думи, който се лееше от устата й, Синтия отвори вратата и избута измамницата на стъпалата. Кийша Цейлон не успя да запази равновесие, спъна се, претърколи се надолу и полетя с главата напред към моравата.

— Остави ни на мира, лъжлива, алчна кучко! — изкрещя Синтия и тресна вратата. Очите й още бяха обезумели, когато ме погледна, докато си поемаше дъх.

Имах чувството, че изкараха въздуха от белите ми дробове.

След церемонията директорът на погребалната агенция ни закара с кадилака си до пристанището на Милфорд, където държеше неголяма моторна лодка. Роли Каръдърс и съпругата му Милисънт взеха Памела в колата си и се присъединиха към нас.

Качихме се в лодката и се отдалечихме на километър и половина от брега, навътре в пролива Лонг Айланд. Когато бях малък, мислех, че е страхотно да живееш в някоя къща на плажа край Бродуей, но след преминаването на урагана Глория през 1985 година промених решението си. Ураганите във Флорида се преживяват трудно, но тези в Кънектикът помниш до края на живота си.

За наш късмет, като се имаше предвид защо бяхме в пролива в онзи ден, ветровете бяха слаби. Директорът на погребалния дом, чийто чар изглеждаше искрен, а не престорен, беше донесъл урната с праха на Тес.

Не разговаряхме много, въпреки че Милисънт направи опит да наруши мълчанието и сложи ръка на рамото на Синтия.

— Тес сполучи с чудесен ден за изпълнение на последното й желание.

Може би ако бе починала от заболяване, това вероятно щеше да бъде някакво успокоение, но когато някой умре от насилствена смърт, е трудно да намериш утеха в нещо.

Синтия се опита да приеме забележката в духа, в който беше предложена. Милисънт и Роли й бяха приятели много преди да се запозная с нея. Те й бяха неофициални леля и чичо и се бяха грижили за нея през годините. Милисънт и майката на Синтия бяха израснали на една улица и въпреки че Патриша била няколко години по-голяма, се бяха сприятелили. След като двете се бяха омъжили, семействата им често са си ходили на гости. Милисънт и Роли имаха възможността да наблюдават как расте Синтия и се интересуваха от живота й след изчезването на нейните близки. Роли беше много по-активен от Милисънт в това отношение.

— Прекрасен ден — отбеляза той и се приближи до Синтия. Беше навел глава и вероятно мислеше, че позата ще му помогне да стои стабилно на краката си, докато лодката плаваше в развълнуваното море. — Но знам, че това не прави нещата по-лесни.

Памела също отиде при Синтия, като леко залиташе, може би осъзнавайки, че високите токчета не са подходящи за палуба на плавателен съд, и я прегърна.

— Кой може да го е направил? — изхлипа Синтия. — Тес не е сторила нищо лошо на никого. И последният член на семейството ми си отиде.

Памела я притисна до себе си.

— Знам, моя любов. Тя беше добра към теб, към всички. Трябва да е бил някой ненормален.

Роли възмутено поклати глава, сякаш искаше да каже: „Какво става с този свят?“, приближи се до кърмата и се втренчи в бялата разпенена диря на лодката. Отидох при него.

— Благодаря, че дойдохте. Това означава много за Синтия.

Той ме погледна учудено.

— Шегуваш ли се? Знаеш, че винаги съм до вас, когато се нуждаете от мен. — Поклати глава. — Мислиш ли, че наистина го е извършил някой луд?

— Не. Според мен не е бил непознат. Смятам, че Тес е била убита поради определена причина.

— Какво мисли полицията?