Линуд Баркли - Няма време за сбогом

— Синти.

Тя не отговори. Не ми обръщаше внимание. Независимо че в това нямаше логика, тя си мислеше, че донякъде съм отговорен за смъртта на Тес. Дори аз се запитах дали нещо би се променило, ако веднага й бях разказал всичко, което знам. Щеше ли Тес да бъде в дома си, когато убиецът бе дошъл, ако Синтия знаеше как е платено за образованието й? Или и двете щяха да бъдат другаде, да работят заедно и може би да помагат на Абагнейл в разследването?

Нямаше как да знам. И трябваше да живея в неведение.

Разбира се, и двамата не бяхме на работа. Синтия си беше взела неопределен брой почивни дни от магазина за дамско облекло, а аз се обадих в училище и им казах, че ще отсъствам известно време и по-добре да ми намерят заместник. Който и да беше, желаех му успех в моите часове.

— От сега нататък няма да крия нищо от теб — обещах аз. — Случи се и нещо друго, за което трябва да знаеш.

Синтия спря, преди да излезе от кухнята, но не се обърна да ме погледне.

— Преди малко говорих със съпругата на Дентън Абагнейл. Изчезнал е.

Тя леко залитна на една страна, сякаш част от въздуха излезе от гърдите й.

— Какво каза? — попита.

Разказах й всичко.

Синтия протегна ръка и се подпря на стената, за да не загуби равновесие.

— Трябва да отида в погребалната агенция и да взема няколко решения в последната минута.

— Разбира се. Искаш ли да дойда с теб?

— Не — отвърна тя и излезе.

Известно време не знаех какво друго да правя, освен да се тревожа. Разчистих кухнята, разчистих къщата и безуспешно се опитах да закрепя телескопа на Грейс по-стабилно за статива.

Върнах се долу и погледът ми се спря на двете картонени кутии от обувки на масичката за кафе. Абагнейл ги беше върнал предишния ден. Взех ги, занесох ги в кухнята, сложих ги на масата и започнах да изваждам нещата едно по едно, както сигурно беше направил и той.

Когато бе разчистила дома си като ученичка, Синтия беше изсипала съдържанието на чекмеджетата и нощните шкафчета на родителите си в тези кутии. Като повечето чекмеджета те бяха хранилище за важни и незначителни неща, дребни монети, ключове, които вече не знаеш коя врата отварят, рецепти, талони, изрезки от вестници, копчета и стари писалки.

Клейтън Биги не беше сантиментален, но бе запазил странни неща като изрезки от вестници, например снимка на баскетболния отбор, където беше играл Тод. Още по-вероятно беше да е запазил нещо, свързано с риболова. Синтия ми бе казала, че четял спортната секция на вестниците и търсел новини за риболовни турнири и разкази за пътешествия в езера, където имало толкова много риба, че буквално скачала в лодките.

В кутията имаше пет-шест такива изрезки, които Синтия бе изровила от нощното шкафче на Клейтън преди години, преди мебелите и къщата да бъдат продадени. Запитах се кога ли ще осъзнае, че няма смисъл да ги пази повече. Разгърнах пожълтелите изрезки, като внимавах да не ги скъсам, за да видя какво пише в тях.

Нещо в едната привлече погледа ми.

Беше изрезка от страниците на „Хартфорд Кюрант“, статия за лов на риба с мухи по река Хаусатоник. Онзи, който я беше изрязал от вестника, по всяка вероятност Клейтън, го бе направил много старателно и беше прокарал ножиците надолу по краищата между първата и последната колонка. Историята беше публикувана над невидими обяви, наредени стъпаловидно в долния ляв ъгъл.

Стори ми се странно, че е останала новина, която не е свързана с риболова с мухи, но е подгъната в долния десен ъгъл.

Беше дълга само няколко сантиметра.

„Полицията все още не разполага с улики за смъртта на двайсет и седем годишната Кони Гормли от Шарън, блъсната от кола, избягала от местопроизшествието. Трупът й е бил захвърлен в канавката край магистрала 7 в неделя сутринта. Следователите са на мнение, че Гормли, неомъжена млада жена, която е работела в «Дънкин Донътс» в Торингтън, е вървяла по магистралата близо до моста Корнуол, когато е била блъсната от кола, пътуваща на юг късно в петък през нощта. Според полицаите тялото на Гормли е било преместено в канавката, след като е била блъсната. Детективите предполагат, че шофьорът може да е преместил трупа, вероятно за да не бъде забелязан веднага“.

Запитах се защо всичко друго около репортажа е прилежно изрязано, но самата статия е оставена непокътната. Датата на страницата на вестника беше 15 октомври 1982 година.

Разсъждавах по този въпрос, когато чух, че някой почука на вратата. Оставих изрезката, станах от стола и отидох да отворя.