Линуд Баркли - Няма време за сбогом

— Те?

Този път детективът се усмихна.

— По-лесно е да кажа така вместо „той“ или „тя“. Може да е бил един, а може да са били и повече. Засега не знаем.

— Убийството може да е свързано с нещо, което се е случило на съпругата ми — колебливо подметнах аз.

— Какво?

— Преди двайсет и пет години.

Разказах му колкото е възможно по-сбита версия на историята на Синтия и добавих, че напоследък е имало странно развитие, особено след телевизионното предаване.

— Може би съм го гледал. Шоуто на Паула, нали?

— Да — отвърнах аз и му казах, че от няколко дни сме наели частен детектив да разследва случая. — Дентън Абагнейл.

— А, познавам го. Добър е. Знам как да се свържа с него.

Той ме освободи с уговорката все още да не се връщам в Милфорд и да остана, в случай че има въпроси в последната минута, и аз тръгнах да търся Синтия. Никой не я разпитваше и я намерих отново да седи с Грейс на предната седалка в колата ни. Дъщеря ни изглеждаше уязвима и уплашена.

— Леля Тес мъртва ли е, татко?

Погледнах Синтия, очаквайки сигнал дали да й кажа истината или не, но не видях нищо.

— Да, миличка, мъртва е.

Устните на Грейс се разтрепериха.

— Можеше да ми кажеш — монотонно изрече Синтия.

— Какво?

— Каквото ти е казала Тес.

— Да, можех. Трябваше.

Тя се замисли и внимателно подбра думите си.

— И тогава това може би нямаше да се случи.

— Синти, не виждам как… откъде да знам…

— Да. Няма как да знаеш. Но ако ми беше казал за пликовете с пари, аз щях да съм тук, при нея. Щяхме да си блъскаме главите, опитвайки се да разберем какво означава всичко това, и може би щяхме да измислим нещо, преди някой да има възможност да я убие.

— Синти, не разбирам…

— Какво друго не си ми казал, Тери? Какви други неща криеш, за да ме предпазиш? Какво още ти е казала? Какво друго знаеш, което да не мога да понеса?

Грейс се разплака и зарови лице в гърдите й. Очевидно се бяхме отказали да крием истината от нея.

— Кълна се в Бога, че съм премълчал в твой интерес.

Тя притисна Грейс до себе си.

— Какво друго, Тери?

— Нищо.

Имаше обаче още нещо, което не бях споменал пред нея, защото не знаех дали е важно.

Следователите ме заведоха обратно в кухнята и ме помолиха да опиша всичките си движения, къде съм стоял, какво съм правил и какво съм докоснал.

Докато излизах от стаята, случайно погледнах малкото табло за бележки до телефона. Там беше снимката на Грейс, направена по време на пътуването ни до Дисни Уърлд.

Какво ми беше казала Тес по телефона, след като Дентън Абагнейл беше ходил при нея?

Аз споменах нещо от сорта: „Ако се сетиш още нещо, обади му се“. А Тес отвърна: „И той така ми каза. Даде ми визитката си. В момента я гледам. Закачена е на таблото до телефона и снимката на Грейс с Гуфи“.

На таблото вече нямаше визитна картичка.

— Не думай — рече тя. — Учудващо развитие.

— Да, вярно е — отвърна той.

— Виж ти. Само като си помисля, че говорихме за нея.

— Знам.

— Страхотно съвпадение, след като ти си там.

— Да.

— Така й се пада.

— Знаех, че няма да се разстроиш, когато ти кажа, но мисля, че трябва да изчакаме два дни за следващия етап.

— Така ли? — Тя знаеше, че го беше учила на добродетелта да не бърза, но изведнъж стана нетърпелива.

— Погребението ще бъде утре. Нужна е сериозна подготовка за такова нещо, а тя няма други роднини да уредят церемонията.

— Ясно.

— Сестра ми ще бъде заета да урежда нещата, затова може би трябва да изчакаме всичко да свърши.

— Разбирам, но искам да направиш нещо за мен.

— Да?

— Нещо дребно.

— Какво?

— Не я наричай „сестра ми“.

— Съжалявам.

— Знаеш какво изпитвам.

— Добре. Аз само… Тя е…

— Не ми пука.

— Добре, мамо. Няма да се повтори.

Нямаше много хора, на които да се обадим.

Патриша Биги, майката на Синтия, беше единствената сестра на Тес. Родителите им, разбира се, бяха починали отдавна. Макар че е била омъжена за кратко, Тес нямаше деца и беше безсмислено да се опитваме да издирим бившия й съпруг. И без това вероятно нямаше да дойде на погребението, пък и тя не би искала негодникът да бъде там.

Тес не поддържаше връзка с колегите от „Пътно строителство“, където беше работила, преди да се пенсионира. А и според онова, което ни бе разказвала, нямаше приятели там. Не одобрявали либералните й възгледи. Членуваше в клуб по бридж, но Синтия нямаше представа кои са партньорите й, затова не се обадихме и там.