Тони Парсънс: (няма заглавие)

Какво си подарява за рождения ден млад мъж, който има всичко? Хари Силвър си мечтае за спортен автомобил. Вече има хубава жена,прекрасно дете и добра заплата като продуцент в телевизията. Но изневерява на жена си…

Бракът му се разпада и той проумява, че животът не е чак толкова прост, колкото му се е струвал. Предстои му да възпитава детето си, да се грижи за своите родители, да запази работата си, да потърси любовта.

Както преди него са установили милиони жени, това съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда.

Момче, момче!

Малко момченце!

Гледам бебето — плешиво, сбръчкано и сгърчено като старец — и нещо ми става.

То ми се струва най-сладкото момченце в историята на света. Дали наистина е най-сладкото момченце в историята на света? Или просто в мен избива биологическата ми програма? Дали всички се чувстват така? Дори хора, на които им се раждат грозни деца? Наистина ли нашето бебче е чак толкова хубаво?

Да ви призная, не знам.

Бебето спи в ръцете на жената, която обичам. Аз пък съм приседнал на крайчеца на леглото, гледам ги и имам чувството, че мястото ми е именно тук, в тази стая, с тази жена и с това дете, и никъде другаде.

След вълненията от последните двайсет и четири часа изневиделица ме обземат какви ли не чувства: признателност, щастие, любов, които — аха, и да се плиснат навън.

Страх ме е, ще взема да стана за смях — да оплескам всичко, да удавя в сълзи мига. После обаче бебето се буди и се разврещява — било гладно, — а ние, аз и жената, която обичам, прихваме на глас, заливаме се от смях, стъписани и изумени.

Какво малко чудо! И макар че не можем да избягаме от сивия делник — кога ли трябва да се върна на работа? — денят е обагрен с истинско вълшебство. Всъщност ние не говорим за него. Но го усещаме навсякъде около себе си.

По-късно се появяват майка ми и баща ми. След като приключва с прегръдките и целувките, майка ми брои пръстчетата на ръцете и на краката и проверява да няма ципи между тях. Но бебчето си е наред.

— Голямо сладурче — казва мама. — Дете за чудо и приказ!

Баща ми поглежда момченцето и се разтапя.

Има си много достойнства, но не е мекушав, не е сантиментален. Не се захласва по бебетата на улицата, не им гука. Баща ми е добряк, ала покрай онова, което е правил в живота си, е закоравял. Днес ледът дълбоко в душата му се пропуква и аз виждам, че татко също го усеща.

Това е най-красивото бебе на света.

Подавам на баща си бутилка, която съм купил преди няколко месеца. Бърбън. Баща ми пие само бира и уиски, но взема шишето и се ухилва до уши. На етиката пише „Старият дядо“. Това е той. Баща ми де.

Знам, че днес съм заприличал на него. Днес също съм станал баща. Всички така наречени жалони на възмъжаването — да си изгубиш девствеността, да вземеш шофьорска книжка, да гласуваш за пръв път — са останали някъде в покрайнините на младостта. Преживял съм всичко това, минал съм през него и съм излязъл всъщност непроменен — останал съм си момче.

Сега обаче и аз имам своя принос на света да се роди още едно човешко същество.

Днес съм станал онова, което баща ми е бил винаги.

Днес съм станал мъж.

На двайсет и пет години съм.

Ако се готвите да празнувате трийсетия си рожден ден, когато човек се чувства страшно важен и си казва — ето, и аз най-после пораснах, — препоръчвам ви да не правите някои неща.

Например да преспите веднъж с някоя от колежките.

Да се охарчите за скъпи неща, които не са ви по джоба.

Да ви зареже жената.

Да си изгубите работата.

Най-неочаквано да станете самотен родител.

Ако скоро ще навършвате трийсет, каквото и да правите, не правете тези неща.

Само ще си провалите деня.

Когато ставаш на трийсет, си мислиш: сега съм в стихията си, това са златните ми години, най-хубавото ми предстои тепърва — дрънканици от този род.

Още си достатъчно млад, за да купонясваш до сутринта, но и достатъчно стар, за да ти издадат кредитна карта. Най-после си загърбил всички съмнения и безпаричието на юношеството и ранната младост — отървал си се от повечето от тях, — но кръвта ти още кипи.

Трийсетгодишнината би трябвало да е хубав рожден ден. Един от най-хубавите.

Но как да ознаменуваш този паметен юбилей? Да поканиш на ресторант или в някоя малка кръчма цяла тумба засмени несемейни приятели? Или в семейното лоно заедно с любещата съпруга и дечицата, които те обожават?