Линуд Баркли - Няма време за сбогом

Оказа се, че не е необходимо да съобщаваме на никого за погребението. Смъртта на Тес Берман беше влязла в новините.

Излъчиха интервюта със съседи на засенчената от дърветата улица. Никой не бе забелязал нищо необикновено да се случва в квартала в часовете преди убийството.

— Чудна работа — каза единият пред телевизионните камери.

— Тук не стават такива неща — добави друг.

— Внимаваме и заключваме вратите и прозорците си нощем — заяви трети.

Може би ако Тес беше смъртоносно наръгана с нож от бивш съпруг или отхвърлен любовник, съседите щяха да се чувстват по-спокойни. Полицаите обаче съобщиха, че нямат представа кой го е извършил, нито какъв е мотивът.

Нямаше следи от влизане с взлом, нито от борба, с изключение на масата в кухнята, изместена леко накриво, и един съборен стол. Убиецът изглежда беше действал бързо. Тес се бе съпротивлявала една-две минути, достатъчно дълго нападателят да се спъне в масата и да преобърне стола. Ала после ножът беше попаднал в целта и тя бе паднала мъртва.

Ченгетата казаха, че трупът е лежал на пода двайсет и четири часа.

Замислих се какво бяхме правили, докато Тес бе лежала в локва от собствената си кръв. Подготвяхме се да си легнем, спахме, станахме, измихме си зъбите, слушахме сутрешните новини по радиото, отидохме на работа, обядвахме и прекарахме цял ден от живота си, докато тя е лежала мъртва.

Мислите ми дойдоха в повече.

Положих усилия да престана, но в съзнанието ми изникнаха не по-малко обезпокоителни теми. Кой я беше убил? Защо? Дали беше жертва на случаен нападател, или убийството й имаше връзка със Синтия и заплахата в бележката, написана преди толкова много години?

Къде беше визитката на Дентън Абагнейл? Да не би Тес да не я бе закачила на таблото, както ми каза? Или е решила, че няма да му се обади с повече информация, и я е изхвърлила?

На следващата сутрин, измъчван от тези и други въпроси, намерих визитната картичка, която детективът ни беше оставил, и се обадих на мобилния му телефон.

Доставчикът на услугата се намеси веднага, подкани ме да оставя съобщение и изказа предположение, че телефонът на абоната е изключен.

Опитах домашния му телефон. Отговори жена.

— Извинете, там ли е господин Абагнейл?

— Кой го търси?

— Госпожа Абагнейл ли се обажда?

— Кой е?

— Тери Арчър.

— Господин Арчър! — Гласът й прозвуча леко истерично. — Тъкмо щях да ви се обаждам!

— Госпожо Абагнейл, трябва да говоря със съпруга ви. Възможно е полицията вече да се е свързала с него. Снощи им дадох телефонния му номер и…

— Чували ли сте го?

— Моля?

— Чували ли сте се с Дентън? Знаете ли къде е?

— Не.

— Това не му е присъщо. Понякога му се налага да работи и нощем, но винаги ми се обажда.

Стомахът ми се сви от лошо предчувствие.

— Той беше у дома вчера късно следобед. Разказа ни докъде е стигнал с разследването.

— Знам. Позвъних му точно след като беше излязъл от вас. Каза ми, че някой му е оставил съобщение и ще се обади пак.

Спомних си, че телефонът му иззвъня, докато седеше във всекидневната ни, как предположи, че е съпругата му, за да му каже какво готви за вечеря, как го погледна, изненадан, че обаждането не е от дома му, и го остави на телефонния секретар.

— Обадиха ли му се?

— Не знам. Тогава за последен път говорих с него.

— Свързахте ли се с полицията?

— Едва не получих инфаркт, когато дойдоха сутринта, но беше заради някаква жена, убита в дома си близо до Дерби.

— Лелята на съпругата ми. Отидохме й на гости и я намерихме мъртва.

— Боже мой. Много съжалявам.

Замислих се какво да кажа, като се имаше предвид, че напоследък бях усвоил навика да крия разни неща от хората от страх, че ще ги разтревожа безпричинно. Тази политика обаче не ми се отплащаше.

— Госпожо Абагнейл, не искам да ви тревожа и съм убеден, че има абсолютно безобидна причина съпругът ви да не се е свързал с вас, но мисля, че трябва да се обадите на полицията.

Тя тихо възкликна.

— Кажете им, че съпруга ви го няма, макар да не е минало много време.

— Разбирам. Ще го направя.

— И ми се обадете, ако нещо се случи. Ще ви кажа номера на мобилния и домашния си телефон.

Тя ме помоли да изчакам, докато вземе нещо за писане. Предполагам, че съпругите на детективите винаги държат тефтерче и химикалка до телефона.

Синтия влезе в кухнята. Готвеше се да отиде в погребалното бюро. Тес, Господ да благослови душата й, бе уредила предварително тези въпроси, за да улесни максимално нещата за любимите си хора, и преди години беше платила погребението си. Прахът й трябваше да бъде разпръснат над пролива Лонг Айланд.