Линуд Баркли - Няма време за сбогом

— Съжалявам — добави тя.

Синтия се усмихна.

— Искаш ли сандвич с риба тон?

— И целина?

— Ако е останала.

Грейс се приближи до хладилника и отвори отделението за зеленчуци.

— Има целина, но е малко омекнала.

— Извади я да я видя.

Преметнах сакото си на стола в кухнята и разхлабих вратовръзката си. Не беше необходимо да се издокарвам, за да преподавам в гимназията, и се чувствах притиснат и тромав в официално облекло. Седнах, опитах се да забравя поне за малко всичко случило се дотук в този ден, и се вгледах в моите две момичета. Синтия намери рибна консерва и отварачка, а Грейс сложи целината на плота.

Синтия изцеди олиото от консервата, изсипа рибата в чиния и помоли Грейс да донесе майонезата. Дъщеря ни отново отиде до хладилника, извади буркана, махна капачката и го сложи на плота, а сетне откъсна стрък целина и го размаха във въздуха. Беше като гумен.

Тя закачливо перна майка си по ръката с него.

Синтия се обърна, погледна я, протегна ръка, отчупи друг стрък целина и фрасна Грейс. Двете поведоха дуел със стръковете, започнаха да се смеят и накрая се прегърнаха.

Много пъти се бях питал каква майка е била Патриша и сега видях отговора.

— Днес изглеждаш много добре — отбеляза Синтия по-късно, след като Грейс се нахрани и се качи горе да се преоблече.

— Ти също.

— Извинявай.

— Моля?

— Извинявай. Не те обвинявам за Тес. Сгреших, че се нахвърлих така върху теб.

— Няма нищо. Трябваше да ти кажа всичко веднага.

Тя наведе глава.

— Може ли да те питам нещо, Синти? Защо мислиш, че баща ти би запазил изрезка от вестник за пътно произшествие?

— За какво говориш?

— Запазил е изрезка от вестник за убит с кола човек.

Кутиите със спомени още бяха на масата в кухнята. Най-отгоре беше статията за риболова с мухи заедно с репортажа за младата жена от Шарън, чийто труп бе намерен в канавка.

— Дай да я видя. — Синтия изми ръцете си и ги избърса. Дадох й изрезката. Тя я взе внимателно, сякаш беше стар пергамент, и я прочете.

— Не мога да повярвам, че не съм я забелязала досега.

— Мислела си, че баща ти я е запазил заради статията за риболова с мухи.

— Може би.

— Да, но се питам кое е било на първо място. Дали е видял репортажа за злополуката и е започнал да го изрязва, но после е изрязал и историята за риболова с мухи, защото се е интересувал от това? Или е видял статията за риболова с мухи, а после е забелязал другата и поради някаква причина е изрязал и нея? Или… е искал да изреже статията за блъснатата жена, но се е тревожел, че ако някой, например майка ти, я види, ще започне да го разпитва, и затова е изрязал и другия репортаж за прикритие?

Синтия ми върна изрезката.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Не знам.

— Всеки път, когато преравям кутиите, се надявам, че ще открия нещо, което не съм забелязала. Отчайващо е. Искаш да намериш отговор, но той не е тук. И въпреки това продължавам да мисля, че ще намеря някаква улика, като парче от картинен ребус, което ти помага да наредиш останалите.

— Знам, знам.

— Как се казва убитата жена?

— Кони Гормли, на двайсет и седем години.

— Не съм чувала името. Нищо не ми говори. Ами ако това е важната улика?

— Мислиш ли?

Тя бавно поклати глава.

— Не.

Аз бях на същото мнение.

Този факт обаче не ми попречи да се кача горе с изрезката, да седна пред компютъра и да потърся информация за произшествието преди двайсет и шест години, довело до смъртта на Кони Гормли.

Не намерих нищо.

Потърсих името Гормли в онази част на Кънектикът в списъците с телефонни номера в интернет, записах ги, спрях, когато станаха шест, и тъкмо се канех да им се обадя, когато Синтия подаде глава в стаята.

— Какво правиш?

Обясних й.

Не знаех дали очаквам да възрази или да ме насърчи да се хвана за някоя сламка, колкото и да е тънка, но тя не коментира.

— Ще отида да полегна малко.

От другия край на линията отговориха. Представих се като Терънс Арчър от Милфорд и добавих, че вероятно съм сбъркал номера, но търся някой, който знае нещо за смъртта на Кони Гормли.

— Съжалявам, не съм чувал за нея — отговори човекът с първия номер.

— Кой? — Попита старицата от втория. — Не познавам Кони Гормли, но имам племенница на име Констънс Гормли. Тя е агент на недвижими имоти в Стратфорд. Страхотна е и ако си търсите къща, може да ви намери нещо хубаво. Ще ви кажа телефонния й номер, ако почакате една секунда.

Не исках да бъда груб, но изчаках пет минути и затворих.