Линуд Баркли - Няма време за сбогом

Роли нямаше отговор на този въпрос.

— Може ли да те питам нещо, Тери?

— Разбира се.

— Защо според теб нашата великолепно изваяна учителка по физкултура би оставила бележка в отделението ти, а след минута би се върнала да я вземе?

— Какво?

— Не забравяй, че си женен, Тери.

След като ми разказа какво е видял, докато е седял в ъгъла на учителската стая и се е правел, че чете вестник, Роли ми съобщи и друга новина. Силвия, учителката по театрално изкуство, щеше да прави репетиция рано сутринта на следващия ден за големия ежегоден концерт на училището, тази година под мотото „Проклети янки“. Участваха половината деца от класа ми по творческо писане и първият ми час се проваляше. След като нямаше да присъстват толкова много ученици, останалите едва ли щяха да се чувстват задължени да дойдат.

— Познай кой ще те води на училище днес? — попитах аз сутринта, докато Грейс закусваше препечена филия с конфитюр.

Лицето й засия.

— Ти? Наистина ли?

— Да. Вече казах на мама. Днес нямам първи час.

— Ще вървиш ли до мен или…

Чух, че Синтия слиза по стълбите и допрях показалец до устните си. Грейс мигновено млъкна.

— Е, Тиквичке, днес ще те води баща ти. — Майката на Синтия я беше наричала „Тиквичке“. — Съгласна ли си?

— Разбира се!

Синтия повдигна вежди.

— Ясно. Моята компания не ти харесва.

— Мамо!

Синтия се усмихна. Дори да се беше обидила, не го показа. Грейс беше по-неуверена от мен и отстъпи.

— Забавно е да вървя с татко за разнообразие.

— Какво гледаш? — обърна се Синтия към мен.

Бях разгърнал вестника на обявите за недвижими имоти. Веднъж седмично имаше специално приложение с къщи за продан.

— Нищо.

— Как така нищо? Нима смяташ да се местим?

— Не искам да се местим — обади се Грейс.

— Никой няма да се мести — заявих аз, — но понякога си мисля, че ни трябва дом с повече пространство.

— Как ще имаме дом с повече пространство, без да се преместим? — настоя Грейс.

— Добре. Тогава ще трябва да се преместим, за да имаме повече пространство.

— Освен ако не направим пристройка — отбеляза Синтия.

— Може да си направим обсерватория — провикна се Грейс, осенена от прозрение.

Синтия се засмя.

— Мислех си по-скоро за нова баня.

— Не, не. — Грейс все още не се предаваше. — Можем да направим стая с дупка в тавана, за да виждаме звездите, когато е тъмно. И ще си купя по-голям телескоп, за да гледам право нагоре, вместо през прозореца, което е гадно.

— Не казвай „гадно“ — упрекна я Синтия, но продължи да се усмихва.

— Добре — съгласи се Грейс. — Сгафих ли?

— Да, миличка, употреби дума, която не искаме да чуваме.

— Къде ми е бележката? — смени темата Грейс.

— Каква бележка? — попита майка й.

— За екскурзията. Трябваше да ми напишете бележка.

— Миличка, не си споменавала нищо за бележка или екскурзия — рече Синтия. — Не бива да оставяш такива неща за последната минута.

— За какво е? — попитах аз.

— Днес ще ходим в пожарната и не мога да отида, ако нямам разрешение от вас.

— Защо не ни каза по-рано?

— Не се тревожи. Ей сега ще я напиша.

Хукнах нагоре по стълбите към третата спалня, която в момента служеше за шивачница и кабинет. В ъгъла имаше бюро, където със Синтия споделяхме компютъра, а аз проверявах домашни и пишех планове на уроците си. На бюрото стоеше и старата ми пишеща машина „Роял“, която все още използвах за кратки бележки, тъй като почеркът ми е ужасен и ми е по-лесно да сложа лист в нея, отколкото да включа компютъра, да отворя „Уърд“, да създам и напиша документ, да го принтирам и така нататък.

Напечатах бележката за учителката на Грейс, в която давах разрешение дъщеря ни да напусне територията на училището и да отиде в пожарната. Надявах се това, че „е“ прилича на „с“, да не предизвика объркване.

Върнах се долу, сгънах бележката, дадох я на Грейс и й казах да я сложи в раницата си, за да не я изгуби.

— Изпрати я до сградата — каза Синтия.

Грейс вече търчеше по алеята за коли и не я чу.

— Ами ако първо поиграят навън? — попитах аз. — И видят някой мъж като мен да се мотае около училищния двор, няма ли да извикат ченгетата?

— Ако аз те видя там, веднага ще те арестувам. Добре, отиди с нея до училищния двор. — Синтия ме придърпа към себе си. — Кога точно трябва да бъдеш в училище?

— Чак за втория час.

— Тогава ти остава почти цял час. — Тя ми отправи поглед, който не виждах толкова често, колкото ми се искаше.