Линуд Баркли - Няма време за сбогом

— Аз обичам яйцата рохки — обади се Бруно.

— Харесва ми — заяви момиче в другия край на стаята. — Иска ти се да знаеш какъв е мъжът. Щом се интересува от закуската й, може би не е задник. Повечето мъже, с които моята майка има връзка, са задници.

— Може би мъжът й прави закуска, защото иска да изчука и нея, и майка й — подхвърли Бруно.

В стаята се разнесе смях.

Час по-късно, докато учениците се изнизваха навън, аз повиках Джейн. Тя се приближи до катедрата без желание.

— Ядосана ли си?

Джейн повдигна рамене и неволно прокара пръсти по марлята, опитвайки се да я закрие, но я направи още по-забележима.

— Есето ти е хубаво и затова го прочетох.

Тя пак сви рамене.

— Чух, че вървиш към изключване.

— Онази кучка започна първа.

— Ти пишеш добре. Предадох другия ти разказ за конкурса за ученици, който библиотеката организира.

Очите й затанцуваха.

— Някои от разказите ти ми напомнят за Оутс. Чувала ли си за Джойс Каръл Оутс?

Джейн поклати глава.

— Прочети „Огнена лисица: Изповедите на една момичешка банда“. В нашата библиотека вероятно я няма, но може да я намериш в градската.

— Приключихме ли?

Кимнах и тя се отправи към вратата.

Открих Роли в кабинета му. Седеше пред компютъра и гледаше нещо на монитора. Видя ме и посочи екрана.

— Искат повече тестове. Скоро няма да имаме време да ги научим на нищо. Само ще ги изпитваме по цял ден.

— Каква е историята на момичето? — попитах аз и му напомних за кого говоря.

— Джейн Скавуло. Да, жалко за нея. Мисля, че дори нямам настоящия й адрес. Последното местожителство на майка й трябва да е от две години. Преместила се е при друг мъж и е взела и дъщеря си.

— Като оставим настрана сбиването, мисля, че тя се представя малко по-добре през последните месеци. Не създава много главоболия и не е толкова невъзпитана. Може би новият приятел на майка й е свестен.

Роли повдигна рамене и отвори кутия с бисквити.

— Искаш ли?

Взех си една с ванилия.

— Всичко това ме изтощава. Не е както по времето, когато започнах. Знаеш ли какво намерих зад училището онзи ден? Не само кутии от бира, но и тръбички за крек и пистолет. Беше в храстите, сякаш изпаднал от нечий джоб, а може би са го скрили там.

Свих рамене. Не можеше да се каже, че това е нещо ново.

— Е, как си? Днес изглеждаш малко унил и потиснат. Добре ли си?

— Домашни вълнения. Синти не иска да позволи на Грейс да вкуси свободата.

— Грейс още ли търси астероиди? — Роли и съпругата му Милисънт ни бяха идвали на гости няколко пъти и много му хареса да разговаря с Грейс. Тя му показа телескопа си. — Умно дете. Сигурно го е наследила от майка си.

— Знам защо го прави. Ако бях преживял същото като Синти, може би и аз нямаше да я пускам да се разхожда сама. Не знам. Синти каза, че видяла кола.

— Кола?

— Кафява. Забелязала я два пъти, докато водела Грейс на училище.

— Нещо случило ли се е?

— Не. Преди два месеца беше зелено комби. Миналата година каза, че някакъв мъж с брада стоял на ъгъла три дни в продължение на седмица и ги гледал странно.

Роли отхапа от бисквитата.

— Може би напоследък причината е телевизионното предаване.

— Мисля, че предаването е само част от всичко. Плюс двайсет и петата годишнина от изчезването на семейството й. Това й се отразява.

— Трябва да говоря с нея. Време е да отидем на плажа.

В годините след изчезването на семейството й Роли от време на време взимал Синтия от дома на Тес. Ядели сладолед в „Карвел“ на Бриджпорт авеню и Кларк стрийт и после се разхождали по брега на пролива Лонг Айланд. Понякога разговаряли, а друг път мълчали.

— Идеята може би е добра — съгласих се аз. — Ходим и при доктор Наоми Кинцлър, психиатъра, и говорим за тези неща.

— Как върви?

Повдигнах рамене.

— Какво мислиш, че се е случило, Роли?

— Колко пъти ще ме питаш, Тери?

— Искам всичко да приключи и Синти да получи отговор. Тя смяташе, че телевизионното предаване ще свърши тази работа. Ти си познавал Клейтън. Ходил си за риба с него. Знаеш що за човек е бил.

— Познавах и Патриша.

— Бяха ли хора, които внезапно биха изоставили дъщеря си?

— Не. Предполагам, че са били убити от сериен убиец или някакъв откачен.

Кимнах, въпреки че полицията не вярваше много на тази версия. Ченгетата не можеха да свържат с нищо изчезването на семейството на Синтия.

— Ако в дома им се е промъкнал сериен убиец и ги е отвлякъл и убил, защо не е взел Синтия? Защо я е пощадил?