Линуд Баркли - Няма време за сбогом

— Да, права сте, госпожо Арчър. Имате ли нещо предвид?

— Може би имам, господин Арчър. — Синтия се усмихна и ме целуна леко по устните.

— Грейс няма ли да заподозре нещо, когато й кажа, че трябва да тичаме до училището?

— Върви — отвърна тя и ме изблъска навън.

— Е, какъв е планът? — попита Грейс, когато тръгнахме по тротоара.

— План ли? Няма план.

— Докъде ще вървиш с мен?

— Мисля да вляза в училището и да поседя до теб на чина в класната стая един-два часа.

— Татко, не се шегувай.

— Кой каза, че се шегувам? Искам да седя в час до теб и да видя дали учиш.

— Няма да се побереш на чина.

— Може да седна отгоре. Не съм придирчив.

— Мама изглежда щастлива днес.

— Разбира се. Тя е щастлива през повечето време — отвърнах аз, но погледът на Грейс загатваше, че не съм напълно искрен. — Напоследък майка ти има много грижи. Периодът не е лесен за нея.

— Защото минаха двайсет и пет години, нали?

— Да.

— И заради телевизионното предаване. Не разбирам защо не ми позволихте да го гледам. Записахте го, нали?

— Мама не иска да те разстройва с неща, които са се случили на нея.

— Една моя приятелка го е записала. Гледах го — тихо каза Грейс.

— Как така си го гледала? — Синтия държеше изкъсо дъщеря ни и щеше да знае, ако Грейс е ходила при приятелка след училище. Дали Грейс тайно беше донесла видеокасетата вкъщи и е гледала записа с намален звук, докато ние сме били в кабинета?

— Ходих у тях на обяд.

Въпреки че беше осемгодишна, явно не можехме да знаем всичко, което прави. След пет години щеше да бъде в пубертета. Господи.

— Онзи, който ви е позволил да го гледате, не е трябвало да го прави.

— Мисля, че ченгето беше злобно.

— Какво ченге? Какви ги говориш?

— Онзи в предаването. Живее в каравана. Според него е странно, че само мама била оцеляла. Разбрах за какво намеква. Мисли, че мама е убила всички.

— Да, той беше пълен задник.

Грейс завъртя глава и ме погледна.

— Сгафи.

— Ругатните не са гаф. — Поклатих глава. Не исках да навлизаме в подробности.

— Мама харесвала ли е брат си Тод?

— Да. Обичала го е. Понякога са се карали, както правят много братя и сестри, но го е обичала. И не го е убила, нито него, нито майка си или баща си. Съжалявам, че си гледала предаването и си чула глупостите на онзи задник. Ще кажеш ли на майка си, че си го гледала?

Все още малко стъписана от безсрамната употреба на лошата дума, тя поклати глава.

— Мисля, че ще се ядоса.

Това може би беше вярно, но не исках да го призная.

— Можеш да й кажеш някой ден, когато всички сме в добро настроение.

— Днес денят ще бъде хубав. Снощи не забелязах астероиди и ще бъдем в безопасност поне до вечерта.

— Радвам се.

— Може би вече трябва да ме оставиш сама.

Пред нас видях ученици на годините на Грейс, вероятно нейни приятели. От страничните улици прииждаха още деца. Училището беше през три преки и се виждаше.

— Приближаваме се — добави Грейс. — Оттук ще можеш да ме наблюдаваш.

— Добре. Ето какво ще направим. Ти тръгни пред мен. Аз ще вървя бавно като старец. — Затътрих крака и тя се разсмя.

— Довиждане, татко.

Грейс забърза напред, а аз правех малки крачки и другите деца ме изпреварваха. Някои бяха с велосипеди или ролкови кънки.

Грейс не се обърна. Тичаше да настигне приятелките си и крещеше: „Чакайте“. Пъхнах ръце в джобовете си и се замислих дали да не се върна у дома и да се насладя на интимни мигове със Синтия.

И тогава мина кафявата кола.

Мисля, че беше стар американски модел, често срещан шевролет „Импала“ с леко ръждясали джанти. Стъклата бяха тъмни, но евтини, покрити с мехурчета въздух, сякаш на пъпки.

Автомобилът се отправи към последния ъгъл преди училището, където Грейс бъбреше с две приятелки, и спря на няколко метра от нея. Сърцето ми подскочи в гърлото.

И после единият мигач на кафявата кола се включи. Шевролетът зави надясно и се скри от погледа ми. С помощта на пазач в яркооранжев елек, размахващ огромен знак СТОП, Грейс и приятелките й пресякоха улицата и влязоха в двора на училището. За мое учудване тя се обърна и ми махна. Аз също вдигнах ръка.

Оказа се, че има кафява кола, но от нея не изскочи никой и не хукна след дъщеря ни, нито след някое друго дете. Ако беше откачен сериен убиец — а и напълно вменяем сериен убиец, шофьорът не планираше серийни убийства тази сутрин.

Изглежда човекът беше тръгнал на работа.

Постоях още малко там, видях как тълпа ученици погълна Грейс и почувствах, че ме обзема тъга. В света на Синтия всички заговорничеха да й отнемат любимите хора.