Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Елси се обади два пъти от Кънектикът, веднъж, когато и двамата си бяха у дома, и втория път, когато Джак бе излязъл и Наталия му съобщи за това по-късно. После Елси се завърна и същата вечер Наталия отиде да я види на Грийн стрийт. Попита го не иска ли да дойде и той, но Джак отказа под предлог, че ще работи. Щели да ходят заедно с Марион да вечерят в един ресторант наблизо в квартала. Елси била силно почервеняла от слънцето, съобщи Наталия и добави, че навярно й предстои много работа, съдейки по писмата и съобщенията в пощенската й кутия.

От това, което Наталия разказваше за вечерите, прекарани заедно, ставаше ясно, че трите се разбират добре помежду си и запазват приятелските си отношения. Опитваше ли се Наталия да отнеме Елси от Марион или не? Не беше ли се откъснала вече Елси от Марион и останала просто да споделя апартамента с нея? Не вярваше в това. По-вероятно бе Елси да е непостоянна, толкова непостоянна, че лесно би могла да задържи две приятелки до себе си. А Наталия, както винаги, бе толкова уверена в себе си, че можеше да си позволи бавна игра, знаейки, че накрая тя ще спечели. Джак очакваше Наталия да го попита дали би имал нещо против ако и Елси дойде с тях в Югославия и Гърция. Всъщност, не би имал нищо против. Можеше да си представи как преспива от време на време в хотела на Елси или в някой пансион, докато Елси прекарва нощта с Наталия. При мисълта за това се усмихна. Щяха да наемат малка къщичка на някой гръцки остров за три седмици. Но изглежда, че това лято на Елси й предстояха много задължения. Както бе забелязала Наталия, Елси Тайлър бе амбициозна.

Джак и Наталия обсъдиха вариантите за следващото училище на Амелия, тъй като тя навършваше шест години през юни и Наталия предпочиташе да я откъсне час по-скоро от атмосферата на детска забавачница, както се изразяваше тя, в Златната академия на западната Дванадесета улица. Посъветваха се със семейство Армстронг, чийто син Джейсън бе с година по-голям от Амелия и научиха, че са избрали енорийско училище. „Ако родителите желаят детето им да спи у дома и цивилизована атмосфера — каза Илейн, — то няма по-добро училище от енорийското. Няма проблем, ако искате да избегнете религиозното обучение — те наблягат повече на стандартната учебна програма.“ И Джак, и Наталия си поставиха за задача да проверят за енорийско училище — оказа се, че в квартала им има едно.

Боб Кемпбъл се бе оказал може би прав, когато не съобщи веднага за смъртта на Луис, мина му през ума. Новината се беше разнесла чрез техни приятели и познати, ала седмици след събитието. Боб сподели с тях, че му се обаждали по телефона, но получил твърде малко съболезнователни писма, на които бил длъжен да отговори. Джак си припомни, че Наталия бе съобщила новината за Луис на Елси и изглежда точно тогава тя му бе написала писмо, толкова трогателно писмо, че една вечер, когато бяха поканили Боб на вечеря, той го бе донесъл със себе си, за да им го прочете. Наталия го прелисти и очите й — Джак не бе сигурен — се бяха навлажнили, когато връчи писмото на Боб. „Да, Луис наистина би го харесал“, каза тя. Понякога, в неделя или късно вечер, Джак долавяше промяна в Наталия, някаква разсеяност, когато — или може би Джак само си въобразяваше — си мислеше, че ако Луис бе жив, щеше да му се обади, щяха да се срещнат някъде и да разговарят до зори.

Телефонът звънна — обаждаше се Илейн Армстронг, за да ги попита ще ходят ли в събота сутринта на Базара за изкуство и художествени занаяти на Кристофър стрийт. Джак и Наталия охотно се съгласиха. Срещнаха се със семейство Армстронг на северозападния ъгъл на Блийкър и Кристофър, както се бяха уговорили. Бяха довели и децата със себе си, Макс даде строги нареждания на Джейсън да внимава да не се изгуби или да не направи някаква пакост, а Джейсън отвърна, че ако това се случи, то лесно ще намери пътя за вкъщи. Джак предпочиташе за по-сигурно да държи ръката на Амелия в своята. После я качи на „конче“ върху раменете си. Пълно бе с хора, които се шляеха безцелно или се тълпяха около сергиите със стоки, наредени върху широки талпи. Имаше керамични изделия, някои добри, други — ужасни, и всякакъв вид изделия от дърво, от простите купички за масло до сглобяемите кукли.

— Хора, насам! Хайде да видим кой е най-големият паралия! — крещеше една циганка иззад тезгяха с кожени кесийки и колани.

— Вече ожаднях за една бира — каза Макс на Джак. — Ще се върна след секунда. — Забелязал бе сергия със закуски.