Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Джак разбра, че тя имаше предвид мъжа на средна възраст от долния етаж, който го бе запитал пред вратата си какво, по дяволите, става тук.

— Кълна се, че Елси ми каза нещо, когато я подхванах — продължи Марион. — Кълна се, че я чух да стене „вдигни ме“ или „помогни ми“.

Джак не можеше да й повярва, не и след като бе забелязал хлътнатината в черепа й. Подхвана Марион за ръка и я поведе към апартамента, който в момента бе празен. Едва сега Марион сякаш се прекърши, раменете й се свлякоха.

— Седни за минутка, Марион.

По челото на Джак се стичаше пот, цялата му риза бе подгизнала. Тюркоазносинята възглавница, която бе пъхната под главата на Елси, беше изплескана с големи, тъмни петна засъхнала кръв, и той бързо я обърна. Кръв се бе просмукала и по синьо-сивия цимент на пода, но биеше по-малко на очи, отколкото върху възглавницата. Нехайно запокитено, встрани лежеше одеялото, с което бяха увили Елси.

— Има ли нещо за пиене, Марион? Един топъл чай би ти се отразил добре.

— Топъл чай! — горчиво се засмя Марион. — Обзалагам се, че в този дом все ще се намери нещо за пиене. Провери горе, вдясно. Налей малко, Джак.

Джак бръкна в шкафчето над мивката, взе бутилка „Къти Сарк“, наля по два пръста в две стъклени чаши и подаде едната на Марион.

Марион отпи.

— Тя седеше точно тук ! — Марион се поизпъна на дивана и после рязко скокна.

— Не, сядай долу, Марион. — Но Марион вече се олюляваше към двойното легло в ъгъла, и Джак с мъка успя да я задържи да не падне.

Марион приседна на ръба на леглото.

— Те ще се върнат, Джак. Още не са свършили.

— Кой?

— Полицията.

— Разбира се, че ще се върнат. Нали трябва да открият кой го е извършил. Марион, защо не се обадиш на някой? Искаш ли да дойдеш с мен у дома? При нас? Не можеш да останеш тук самичка. Изпий това.

Тя отпи голяма глътка и червеникавокафявите й клепачи за миг се притвориха, след което погледна по-твърдо Джак.

— Вече се посъвзех.

Джак вдигна поглед към високия бял таван, видя няколко китари, окачени и на двете стени и три или четири рисунки, направени от един и същи човек, които не бяха никак лоши.

— Къде беше Елси днес следобед?

— Имаше работа в два часа в едно студио на източната Тридесет и осма улица. Каза, че ще бъде заета около час и нещо и ще се прибере у дома към четири. Тя беше… Тя… — Гласът на Марион затрепери.

— Ела с мен вкъщи, Марион. Или се обади на някоя приятелка. Няма да те оставя сама тук.

— Ще се обадя на Мира, добре. — Марион потърка челото си.

— Наблизо ли живее?

— Да. — Марион вяло се вдигна от леглото, залитна отново назад, после се изправи и застана като войник, преди Джак да се е пресегнал да я подхване.

— Вече наистина съм по-добре, Джак. И ще намеря кучия син, който го е извършил. Кълна се!

— Не се страхувай за това. Ще го открием.

Марион телефонира, а Джак намокри лицето си на мивката в кухненския бокс, плисна и шепа вода по гърдите си под ризата-кимоно. Чу гласа на Марион:

— Добре, тогава освободи долната врата, тръгвам веднага. След няколко минути. След пет минути.

Заключиха апартамента и се спуснаха по стъпалата. Мъж и жена все още стояха долу във фоайето и възбудено приказваха нещо.

— Вярно ли е, че приятелката ти е мъртва?

— Да — простена Марион и рязко се отдръпна от протегната ръка на жената.

— Полицията още ли е горе, Марион? — обърна към нея сериозното си лице русоляв младеж, облечен в джинси и черна риза.

— Отидоха си. Благодаря ти за помощта, Винс.

— Каква помощ! Нищо не е това! Господи, Елси ! — прошепна той и облиза пресъхналите си устни. — Страхувах се да се кача горе, докато полицаите те разпитваха. Ще се върнеш ли тази вечер у дома, Марион?

— Не зная. Отивам у Мира.

— Добре, ние сме си у дома. Обади се, когато се прибереш.

Тръгнаха в южна посока. Марион обясни, че Мира живее съвсем наблизо, през два жилищни блока. Джак леко бе подхванал ръката й — ненужен може би жест, който преди всичко придаваше сила на него и вероятно донякъде успокояваше и Марион.

— Защо мислиш, че Фран го е извършила? — попита я той.

— Защото е изверг. Болна психопатка, а и толкова мразеше Елси. Не зная, Джак, не съм сигурна, но подозирам, че е тя.

Едно хлапе се блъсна в Джак с кормилото на велосипеда си и изкрещя нещо неприлично зад гърба му.

— Но не го спомена пред полицията. Защо?

— Нямам намерение да се забърквам в тази каша. Фалшиво обвинение? Ха! Ще си помислят, че съм истерична. Бой между лесбийки, ще си кажат може би. Имам още много време пред себе си, все ще ми се удаде случай да спомена за Фран. Да видим какво ще излезе от цялата тази неразбория.