Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Наталия си купи наниз с някакви сушени продукти, които изглеждаха ужасно, дори не бяха и чисти.

— Първо ги накисваш във вода — каза тя и ги окачи на врата си като гердан.

— Какво е това, чушки ли? — попита Джак, но не получи отговор, тъй като Наталия бе зареяла нанякъде поглед.

Макс се върна с две кутийки бира и подаде едната на Джак.

Илейн, облечена тази сутрин в синьо-бял костюм с пола-панталон, се наведе над една сергия и обсъди с Макс покупката на голяма кувертюра за легло в розово и зелено за сто и двайсет долара. Макс се престори, че няма толкова пари в себе си, но Илейн усмихната възрази, че в този случай не му остава нищо друго, освен да използува кредитната си карта, която сигурно бе взел.

Джак изостана за минута от компанията и се качи с Амелия на малка площадка, за да си поеме глътка въздух и да се освободи от напрежението. Наталия се бе навела над сергия с портмонета и чанти, но Джак бе сигурен, че няма да си купи нищо, макар и да бе забелязал красива бяла кожена чанта с жълта украса, която му напомни за Елси.

— Татко, подуших печена наденица! — изкрещя Амелия в ухото му и го зарита с крачета, сякаш пришпорваше кон.

— А аз подуших шест вида наденици, една от друга по-отвратителни — отвърна Джак. — Ще трябва да изчакаш обяда. — Внезапно Джак зърна Елси, която пресичаше улицата недалеч пред тях. — Наталия, виж! Елси е там — на улицата, с Марион!

— Даа! — Наталия изкачи стъпалата и застана до Джак. — Ей, Елси! Марион!

Елси се обърна сякаш в отговор на вика, но ако се съдеше по спокойствието, с което заговори с Марион, не бе чула гласа на Наталия сред врявата наоколо. Една латерна и един грамофон-автомат прорязваха с пискливите си звуци ниското жужене на тълпата.

— Ел-си! — изписка пронизително Амелия и замаха с ръка.

— Няма как да я настигнем — каза Наталия, когато двете фигури се изгубиха в тълпата в посока към Шеридън Скуеър. — Жалко. Можехме да ги поканим на обяд.

— Да.

Отиваха със семейство Армстронг да похапнат в един ресторант наблизо.

— А сега ме свали долу — измрънка Амелия. — Страшно съм гладна!

Джак се наведе и я пусна на земята.

— Можех да видя чак оттук колко е загоряла — усмихна се Джак. — Кожата й е наистина розова .

— Трябваше да я видиш преди седмица! — Наталия слезе по стъпалата. — Преди два дни позира за реклама на бански костюм. За щастие беше цялата розова.

Обядваха в едно заведение, разположено на шумния ъгъл между западната Четвърта и Единадесета улица. Илейн бе поставила зелено-розовата си кувертюра в голяма найлонова торбичка.

Джак рисуваше извитата странична облегалка на едно кресло в пастелнорозов цвят, когато телефонът иззвъня. Остави го да звъни пет или шест пъти, докато не използува цялата боя от четката. Наталия бе завела този следобед Амелия на разходка из някои художествени галерии в северната част на града.

— Ало? — обади се Джак.

— Ало, Джак ! — прозвуча напрегнатият глас на Марион от другата страна на слушалката. — Можеш ли да дойдеш? Веднага! Моля те!

— Какво се е случило?

— Елси е ранена! И то много тежко!

— Къде е тя?

— Тук, на Грийн стрийт!

— Какво е станало? Повика ли лекар?

— Н-не. Има… — Марион изхлипа сподавено.

— Марион, обади се на „Сейнт Винсънт“! Ако искаш, мога да се обадя аз.

— Ела по-скоро!

— Тръгвам. Но се обади на болницата, чуваш ли?

Джак грабна ключовете и портфейла си и се стрелна с мълниеносна скорост навън. Как се бе наранила Елси? От стълба ли бе паднала? Или някой бе нахълтал в апартамента й? Джак се втурна на бегом по Блийкър в южна посока, оглеждайки се трескаво за такси.

Реши, че ако зърне някъде такси, ще се затича с всички сили, за да го догони. Но това не означаваше ли, че би могъл да изпревари което и да е такси по пътя си? Опита се да уеднакви дишането си и бягането с вътрешния си ритъм, обмисляйки следващите си стъпки, като отскачаше от време на време от тротоара на уличното платно, за да не се сблъска с мудните минувачи.

От Хаустън се затича в източна посока и пресече на бегом булеварда, използувайки зелената светлина на светофара. Едва не връхлетя върху една бебешка количка, тъй като жената, която я тласкаше пред себе си, кривна в уплахата си встрани, но за щастие, само я разклати.

— Извинете! — извика Джак през рамо.

— Луд ли сте? — кресна зад него жената.

Най-сетне Джак натисна звънеца, на който името Гил бе надраскано с молив над някакво друго име. Спомни си, че Марион живееше в този апартамент под наем.