Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

За тяхно облекчение Амелия бързо се отправи към стаята си. Но през следващия час и половина, докато обсъждаха напредъка на Сюзън в пренаписването на дисертацията си и вземаха по един душ, приготвяйки се да излязат някъде навън за вечеря, Амелия продължи да ги разпитва все в същия дух, търсейки потвърждение на това, което вече бе научила: че Елси е била наистина убита, че никога няма да се върне и че я ударила някаква жена. Амелия знаеше дори името на Фран и стряскаше Джак и Наталия винаги, когато го произнасяше.

Пред погледа на Джак изникваше неприятна картина: как малката му дъщеря наднича във вестниците и булевардните издания и разглежда съсредоточено снимките на Елси и Фран, на къщата на Грийн стрийт, която навярно често бе посещавала, разбирайки със сигурност поне половината от прочетеното. Джейсън, с година по-голям от Амелия, трябваше да се е натъкнал на вестниците, докато родителите му са били заети с нещо друго и бе споделил веднага новината с Амелия. Джак никога не пожела да ги запита как точно бе станало това.

На следващата сутрин, някъде между девет и половина и десет, Джак и Наталия започнаха да пренасят багажа си по стъпалата, подпомагани от Макс Армстронг, който им бе звъннал по телефона и както винаги, в спешни случаи, им бе предложил услугите си. Беше събота, свободен ден за Макс от работните му задължения в кантората.

Скоро Макс намери свободно такси — не се бяха осмелили да направят поръчка по телефона за точно определен час, тъй като винаги нещо в последния момент можеше да ги забави. И докато Джак вървеше към Блийкър с куфар и чанта в ръце, погледът му се прикова към едно русо момиче, вървящо по тротоара право срещу него. Джак се спря като вкаменен и сърцето му застина. Слънцето грееше зад нея и хвърляше златисти отблясъци по светлорусата й коса, а тя сякаш се рееше с леки въздушни стъпки, които едва докосваха земята, с високо вдигната глава и с палава усмивка на уста.

„Но тя все още е жива!“ — помисли си Джак.

Но не, това беше друго момиче, съвършено различно от Елси, и Джак силно притвори очи, докато тя минаваше край него, почти докосвайки рамото му. Сърцето му запулсира колебливо с няколко неравни удара и отново възвърна нормалния си ритъм. Изумително, такава прилика отдалеч! Изумително, такова вълнение, такава внезапна замаяност и опиянение при вида на едно напълно непознато момиче.

„Елси е жива“, промълви едва чуто Джак.

— Джак! — извика го Наталия от ъгъла, държейки отворена вратичката на таксито.

Джак усети остра болка в лявата половина на лицето и челото си, в миг пред очите му притъмня и ушите му забучаха. Блъснал се бе в една улична лампа.

На ъгъла Макс и Наталия се превиваха от смях.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5650

Издание:

Патриша Хайсмит. Намерена на улицата

Американска. Първо издание

ИК „Скорпион“, София, 1993

Редактор: Жени Божилова, Валери Терзиев

Коректор: Мария Иванова

ISBN: 954-8210-06-1

dog — куче, англ.; God — Бог, англ. — Б.пр.

Сухо тосканско вино. — Б.пр.