Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Съдърланд! — Ралф го застигна на външната площадка в мига, когато Джак отключваше вратата.

Съдърланд се обърна, конвулсивно стиснал лявата си ръка в юмрук, другата бе заета с найлоновата му торбичка. Деляха ги четири стъпала. Ралф задъхано изкачи второто, после третото стъпало и залитна срещу Съдърланд, сякаш искаше да го нападне. А може би не. Но Съдърланд без миг колебание го блъсна надолу по стъпалата и Ралф почувствува остра болка в рамото си от удара в тротоара.

Внезапно линията на бордюра и по-тъмния нюанс на улицата пред очите му добиха ясни очертания под светлината на уличната лампа.

— Хайде, ставай — подкани го два пъти Съдърланд с нетърпелив и раздразнен глас.

Ралф се размърда, подпря се на единия си крак, после бавно стана и се олюля.

— Хей, какво става тук? — обади се непознат глас. — Този мъж да не е…

— Няма нищо — отвърна Съдърланд. — Всичко е наред.

Ралф избърса с ръкав кръвта от разцепената си устна и брадичката.

— Сержант, радвам се, че дойдохте. Този човек… Днес бях… Отбих се в полицейския участък заради него . Той е убиецът, когото издирвате…

— Кой е той? Къде живеете?

— Тук, в този дом — отвърна Съдърланд.

— А аз на Блийкър стрийт. На съседната пресечка, хей там, зад оня ъгъл.

— Вие ли се бихте преди малко? Извикаха ме по телефона във връзка с някакъв уличен побой. Бихте ли ми обяснили какво се е случило?

— Нищо. — Съдърланд се обърна, изкачи първото стъпало на площадката и погледна зад рамо. — Можете да го пуснете да си върви.

Полицаят изглеждаше озадачен.

— Имате ли със себе си лични документи? — запита той Ралф.

— Да, разбира се. — Ралф се пресегна за портфейла си.

Джак стоеше край външната врата и ги наблюдаваше. Полицаят подхвана Ралф за ръката и го поведе към Блийкър Стрийт. Подкрепяше го да не падне, тъй като Ралф залиташе на всяка крачка. Когато се изгубиха от погледа му, Джак влезе в къщата и заизкачва стъпалата по две наведнъж, но тежко и задъхано, подпирайки се на перилата.

— За бога, Джак! — прошепна Наталия ужасена, излязла на стълбищната площадка. — Какво беше всичко това?

Влязоха в апартамента и затвориха вратата.

— Ухото ти кърви! И челото си си разранил! Линдърман ли те нападна пръв? Видях ви от прозореца…

— Не се тревожи. Нищо сериозно. — Джак влезе в банята, изплакна лицето си и надникна в огледалото, за да разгледа разцепеното си ухо, със странна резка върху него, сякаш нанесена от нож. Раната на глезена му беше още по-дълбока, а драскотината на челото му продължаваше да кърви. Джак я притисна с мокра кърпа и усмихнат се обърна към Наталия.

Тя го наблюдаваше намръщена и озадачена.

— Той ли те нападна? Ей така, без никаква причина?

— Не съвсем. Недей да се тревожиш, скъпа. Нали всичко вече е приключено. Е, разменихме си по някой и друг комплимент. Но и той си получи заслуженото.

След няколко минути Джак се изтегна на дивана с чаша „Джак Даниелс“ с парченца лед в нея. „Всичко е приключено“, бе казал на Наталия. Дали? Възможно ли бе Линдърман да се чувствува победен? Хора като него разполагаха с неизчерпаема енергия от собствената си ненавист и озлобление към света. Присъствието му тегнеше като мрачна сянка в живота му дори в минутите на най-голяма ведрост и спокойствие.

— Няма ли да ми кажеш какво се случи, Джак? Какво ти наговори този тип?

— Извини ме, аз… Не съм се чувствувал толкова странно от години, когато като мъничко хлапе се сбих в училище с най-върлия си враг! — Джак се засмя, облиза пресъхналите си устни и отпи от чашата си. Уискито прочисти блудкавия вкус на кръв в устата му. — Старият Линдърман умее да се бие доста добре… за неговата възраст.

— Надявам се ченгетата да го укротят поне за известно време.

— Ами. Те просто го изпратиха до дома му, тъй като едва се държеше на крака! — Джак се засмя. — Работата е там, че Линдърман продължава да ме счита за престъпник. Чух го как обясняваше на полицаите, че е ходил днес в кварталния участък. Мисли си, че карикатурата на Фран е мръсен трик, с който искам да се оправдая.

— Да не искаш да кажеш, че те е пресрещнал долу, край нашата врата?

— Ами да! Настояваше да дойде у дома, за да разговаря лично с теб! Горката ми измамена съпруга трябвало да научи цялата истина.

Наталия умислена замълча.

— Божичко, така се радвам, че ще се махнем за известно време от този противен град. Остават ни още осем дни. Но дотогава, все пак, трябва да открият нещо, нали?