Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Но постоя още дълго на масата, разреждайки уискито си с вода. Съдърланд им се беше изплъзнал с най-долна измама! Ами да! Кой знае как бе изнудвал и заплашвал съпругата си, за да й запуши устата с юмрук, може би; каква ли отвратителна сцена се разиграваше в този момент в апартамента на Гроув стрийт! Полицията навярно се беше вслушала в предупрежденията му и бе позвънила на Съдърланд, за да се увери, че не е напуснал дома си. Дали не се бе досетил, че обръчът около него се стяга и огорчената му съпруга едва ли би свидетелствувала в негова защита? Че по-скоро би се зарадвала да го види разобличен и наказан от правосъдието? Само допреди една година Ралф трудно би могъл да повярва, че Съдърланд е способен на такова злодеяние. Би счел за абсурдно, за налудничава фантазия, че животът на Елси ще бъде прекършен така внезапно, по толкова брутален начин. Като си помислиш само, че Съдърланд се бе оказал по-порочен и по-покварен от хулиганите, с които дружеше Елси!

Допи уискито си и се отби до мъжката тоалетна. После се упъти към дома си, окачи сакото си в гардероба и надяна каишката на скимтящия от нетърпение Бог. Горкият Бог, бе закъснял с вечерната му разходка.

След като обиколиха квартала по обичайния маршрут и се върнаха у дома, Ралф сложи портфейла си в джоба на панталоните си и излезе отново навън. Задушаваше се сред четирите стени на внезапно опустелия си дом, обзет от непреодолимия импулс да хукне нанякъде в безцелна посока, само и само да се освободи от мрачния затвор на гнетящите го, безрадостни мисли. Бавно закрачи към Шеридън Скуеър и обходи няколко пъти площада, с намерението да възвърне душевното си равновесие и спокойствие в цивилизования малък парк или онова, което наистина представляваше той преди двадесетина години. Отнякъде изскочи мъжка проститутка — висок, в сини джинси и кльощав като пръчка — погледна го изкосо и бързо го подмина.

— Добър вечер, мадам! — подметна ехидно Ралф, раздразнен от появата му и продължи в своята посока.

На тротоара, край ниска желязна ограда, се въргаляше счупена бутилка от уиски. Прекрасно можеше да послужи на някого за оръжие. Коя ли щеше да бъде поредната невинна жертва в огромния престъпен град? Кой би могъл да устои на това оръжие в ръцете на някой нощен мародер, наумил си да заграби нечий портфейл?

Хрумна му внезапно, че би могъл да се обади на Съдърланд и да се срещне с него очи в очи тази вечер, в собствения му апартамент, в присъствието на съпругата му, разбира се, за да й съобщи горчивата истина. Щеше ли да одобри постъпката му мисис Съдърланд? Ала се опасяваше, че Съдърланд не би го допуснал да припари до дома му и би му казал — както и преди, когато му бе върнал портфейла: „Ще се срещнем долу, на тротоара“. Но най-вероятно бе да не пожелае въобще да го изслуша. Ще позвъни на долната врата, твърдо реши Ралф, и ще се натрапи в дома им, пък каквото ще да става. Защо да не опита късмета си?

Запъти се с решителна крачка към Седмо авеню, обмисляйки внимателно всяка своя реплика. Щеше да припомни на Съдърланд в присъствието на Наталия онази ранна утрин, когато го бе видял в компанията на Елси и приятелката й Марион. Щеше да му каже право в очите какво мисли за долната му постъпка и притиснал го до стената, щеше да изтръгне цялата истина от него.

Чувствувайки се все по-уверен с всяка своя стъпка, изведнъж потресен забеляза Съдърланд да крачи право срещу него на Гроув стрийт. Ралф бе заобиколил току-що ъгъла на Бедфорд, умишлено избрал по-дългия маршрут.

— Мистър Съдърланд? — извика Ралф.

— Даа? Здравейте. — Съдърланд забави крачка. Носеше малка пазарска торбичка, пълна с продукти.

— Бих искал да поговоря с вас за някои неща. Ала в присъствието и на съпругата ви. Мога ли да се отбия горе в апартамента ви за няколко минути? Бих желал и съпругата ви да чуе онова, което имам да ви кажа.

Съдърланд бавно пристъпи още една крачка напред, която Ралф почувствува с всяка своя фибра като жест на неприязън и враждебност. Съдърланд тъкмо изкачваше външната площадка пред дома си, когато Ралф го заговори.

— Неудобно ми е да ви поканя горе в този късен час. Може би дъщеря ми вече си е легнала — произнесе Джак с едва прикрито раздразнение. — Какво има да ми кажете?

— Настоявам да го чуе и съпругата ви — твърдо отсече Ралф и впери мрачен поглед в него, решил, че този път няма да си позволи да го изиграят.

— Съпругата ми? Но какво общо има тя с…

— Знае ли тя за момичетата, които бяхте поканили в дома си — Елси и Марион… Които придружихте до таксито в онази неделя, в шест сутринта… И Елси се направи, че не ме е забелязала?