Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

В топлите следобеди и вечери Ралф често лежеше по пижама в леглото си с книга в ръка, взета от Градската библиотека и на всеки кръгъл час слушаше новините по радиото върху нощното си шкафче. Вече два дни не съобщаваха нищо за трагедията на Елси Тайлър, ала на следващата вечер, точно в седем, във вечерния бюлетин говорителят съобщи, че полицията издирва Франсис Дилън, двадесет и шест годишна, от приятелското обкръжение на младия модел, на чийто свидетелски показания полицията възлага големи надежди.

Ралф спусна боси крака от леглото, пъхна се в домашните си чехли и неспокойно закрачи из апартамента, забравил за детските крясъци от долния етаж и ударите с топка по заключената си външна врата. Ако заловяха тази Дилън, щяха ли да я заподозрат в убийството на Елси? Нямаше ли да скалъпят набързо някакво фалшиво обвинение?

Ралф трескаво погледна към телефона, обзет от внезапния импулс да се обади на Съдърланд и да му каже без много увъртания какво мисли за него: че публикуваната във вестника карикатура на Фран е един от обичайните му трикове, с които иска да отклони вниманието на полицията от себе си и да я насочи към невярна следа. Да, това щеше да каже в кварталния участък, и то още сега. Чудесна идея! Този път Съдърланд нямаше толкова леко да му се изплъзне.

Провери в телефонния указател за номера на полицейския участък на ъгъла между Хъдсън и Десета улица. Отговориха незабавно на повикването му, но го помолиха да изчака. Ралф стоя толкова дълго с онемялата телефонна слушалка в ръка, че накрая се отказа и я положи обратно на вилката. Отиде в стаята си да се облече. Избра специално за случая светло лятно сако и въпреки палещата горещина навън пристегна яката на ризата си с елегантна вълнена вратовръзка. Разчиташе на представителната си външност, която щеше да придаде още по-голяма тежест на свидетелските му показания.

Ралф влезе във фоайето и се обърна към дежурния млад полицай зад гишето.

— Казвам се Ралф Линдърман. Длъжен съм да ви съобщя някои интересни подробности във връзка с… убийството на Елси Тайлър.

— Елси… — Полицаят не беше човекът, с когото бе разговарял при първото си посещение в участъка.

— Става дума за убийството на Грийн Стрийт преди около една седмица.

— О, да! С удоволствие ще ви изслушаме, господине. — Полицаят се пресегна за писалката си. — Бихте ли повторили името си?

Ралф даде адреса и телефонния си номер.

— Веднъж вече идвах тук — повиши глас Ралф с нарастващо раздразнение, тъй като младия полицай явно не бе запознат със случая. — Убиецът, когото издирвате, не е заподозряната Фран Дилън, а съседът ми Джак Съдърланд, който живее на Гроув стрийт, близо до дома ми.

Дежурният полицай го изгледа вече по-внимателно и потърка замислено брадичката си.

— Случаят, за който говорите…

— Двадесет и една годишно момиче, почти дете! Мога ли да разговарям с криминалния инспектор… или с някой, който е в течение на събитията?

— Бихте ли изчакали само за момент? — Дежурният офицер хлътна зад полуоткрехнатата врата на най-близката канцелария.

Ралф остана прав под зоркия поглед на полицая от охраната, облегнал се зад него на стената. Младият офицер се забави само четири минути в съседната стая, след което се появи отново в коридора, подхвърляйки последна реплика към колегата си вътре. Обърна се към Ралф и го загледа с нескрито любопитство.

— Да. Какво имате да ни съобщите, господине?

— Убиецът е Джак Съдърланд. Живее на Гроув стрийт. Зная няколко уличаващи факти. Бих искал да ги съобщя на отдел „Убийства“, или на който и да е друг, занимаващ се с разследването на случая. Причината, поради която съм тук, е, че вашият полицейски участък се намира най-близо до дома ми.

— Да, господине. Но аз вече направих проверката. Криминалната полиция познава Съдърланд. Сега са се насочили към…

— Човекът, когото издирвате, е Съдърланд!

Младият полицай си пое дълбоко дъх.

— Случаят е твърде заплетен, господине. Заподозрени са доста лица. А вие какво знаете за Съдърланд?

— Зная със сигурност, че той е главният виновник за престъплението. Имаше любовна връзка с момичето, което убиха. Информирана ли е полицията за тази малка подробност? Бих желал да разговарям с някого, който се занимава специално със случая и е запознат с най-дребните детайли. Мога ли да поговоря с колегата ви от съседната стая? — Ралф нервно махна с ръка към полуотворената врата.

— О, не, господине, влизането на външни лица там е строго забранено.